Проф. Андрей Пантев: Липсата на духовност прави човека беден

"Образованието е огледало на пороците във всички сфери на обществения живот"  

- Професоре, май вече не остана празник, по чийто повод българите да не сме разделени. Поне 24 май обединява ли ни според теб?

- Е, обединява ни в сантиментално отношение, доколкото той е свързан с цветя, с окичени портрети на възрожденци, на книжовници, на войводи. Но вероятно пак ще се търси някакво разграничение как сме дали на света една цяла цивилизация и писменост, без да се замисляме, че ако не бяхме дали на други тази писменост, тя едва ли щеше да има такова разпространение и такъв престиж като културно и духовно съвършенство, каквито има днес по света - от Търново до Тихия океан.

- Имаш предвид проявяваната от някои ревност, че в Русия примерно също вече честват този празник?

- Ами да, всеки може да чества по различен начин едно събитие, което е колективно и личностно. Ако не е било навлизането на българската писменост тогава в Русия, тя едва ли щеше да има такова влияние, такова развитие и такъв принос към световната култура. 

- И друг път си казвал, че си против 24 май да бъде наш национален празник, защото ще ограничи значението на създадената от нас писменост. 

- Именно. Ако кажем, че този празник е само български, ние фактически ограничаваме, да не кажа дори и принизяваме, световното значение на това събитие, на този процес, на това направление в световната култура и цивилизация.

- Справедливо е да казваме, че сме в основата на тази световна култура и че новата ни държава е родена от знанието - първата държавна институция на България е БАН...

- Да, БАН е създадена дори преди държавата.

- А в същото време днес у нас се шири невероятна простащина, непозната в никои времена досега.

- В това е цялата работа. Една историческа репутация, един исторически приоритет, една историческа заслуга може да има ефект и да бъде почитана само тогава, когато частично или изцяло има съвременни потвърждения. Не може да имаме на зрелостните изпити 50 на сто двойки по математика и в същото време да показваме по телевизията нашите прекрасни победители на математически олимпиади. Така е с всичко. Тази пропастна разлика между живота на елитите и равнището на обикновената потребност вече става много голяма и тя носи един опасен знак на отрицание именно на това, че ние сме хора на книгата.

- Акад. Дмитрий Лихачов беше казал, че сме и държава на духа, къде е тази държава? 

- При нас е имало държава преди държавата и то не само в духовно отношение, а и тези общини, тези читалища, задруги и пр. Това показва, че ние сме били предварително подготвени за един самостоятелен и зрял обществен и държавен живот.

- Но сега имаме премиер, който произнася невероятната фраза "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме". Това какво означава?

- Това означава, че на 24 май за който и да е премиер не трябва да говорим.

- Не става ли дума тук за отрицание на самото знание? Знаещият човек е мислещ човек, той става опасен. Затова елитите най-често не обичат знаещите и мислещите.

- Не само че не обичат, редно е да са в такъв цивилизационен конфликт. Но има друго нещо - при някакво общонационално бедствие, примерно война, епидемия, земетресение, се ражда една култура като компенсация за другите загубени надежди. В българската история благодарение на нашата покруса, на нашите поражения през Първата световна война например, се ражда прекрасната българска наука, култура, литература, музика, ако щеш, между двете световни войни. След разгрома на Германия в Първата световна война за дълго време до Хитлер Берлин е културната столица на цяла Европа. Често пъти чрез култура, чрез духовност се търси една воля за облик и компенсация за това, което е загубено на дипломатическата маса или на бойното поле. След Втората световна война е същото. Всичките тези гиганти на българската литература, те не са расли под крилото на Коминтерна, те са израснали в една среда, в която можеше да има някои задължителни стереотипи, но имаше повече литература, театър, кино, музика.

- Във всяко селище имаше кино... 

- Навсякъде. Имаше поддръжка за културата, за духовното, за творците. Ето примерно Димитър Талев, каквито и страдания да е преживял, имаше паметник, вдигнат от болшевиките, а не от демократичните сили в Западна Европа. 

- Веднага ми идва на ум, че току-що Димитър Талев го извърлиха от темите за матурите, за него нямало място по време на онлайн обучението при извънредните епидемични мерки. Образователната система в тези 30 години виновна ли е за състоянието на обществото ни днес и защо децата знаят по-малко от родителите си?

- Това е световно явление. Предполагам, че и малките французчета знаят по-малко за Жана Д'арк от своите дядовци. Но има един основен въпрос. Преди да ми говори някой за образование, трябва да го видя в час, пред учениците какъв е. Вярно, че най-добрата балерина не трябва задължително да бъде директор на балета, но си има едно практическо приложение на познания, които не могат да бъдат компенсирани с бюрократични средства. Освен това, не може да има оазис сред пустинята. Българското образование е реплика, огледало и отражение на всичките други сфери от нашия живот. Кажи ми една стопанска, обществено-политическа, научна сфера, в която да ги няма всичките онези пороци, които ги има да речем при футболистите или при естрадните певци.

- Съвременното ни състояние на принизяване на духовното, на подчинение на чуждото и на политическата бюрокрация доведе и до това, че от закона за образоването заличиха напълно две сакрални за българина думи - Просвета и Учител. Сега вместо учители имаме педагогически специалисти...

- Възмутително е това. Има ли по-свещена дума от учител?! Аз съм трето поколение даскал. По-свято понятие няма. И затова на всички - от Исус Христос до Петър Дънов, са им викали Учители с голяма буква. Защото това понятие свидетелства за едно апостолско дело, което не може да бъде сравнено с нищо друго като полезност и полза за хората. Аз съм дълбоко възмутен от тази промяна в закона. Може би те са смятали, че по този начин го интелектуализират. Аз смятам, че го опростяват и опростачват.

- Как се отнасяш към осакатяването на историята в училищните програми, което бе извършено напоследък под нов идеологически диктат чрез буквално изхвърляне и деформиране на цели "парчета" от нея - на Съпротивата срещу фашизма, ролята на Русия, социалистическото развитие и пр.?

- Възприемам го като парвенюшки опит за докарвачество, един вид да кажем: "Ние не сме такива, каквито ни мислите". Като опит за декоративна модернизация и като опит да бъдем още по-незабелязвани. Има един живял в България белгийски историк Раймонд Детре, който казва: "От всички народи в Европа българите са най-непознати, а това, което се знае за тях, не е толкова хубаво". Никой няма да ни харесва повече заради това, че не пишем за Баташкото клане, че не пишем за нашите войводи и хайдути, за Лайпцигския процес и т.н. Това е непоискано докарвачество. Това е отблъскващото. Не толкова под натиск, колкото с идеята "онези каквото са правили, ние няма да правим така". И точно това правят - същото като онези, които отричат. А фактически още повече се обезличаваме. Защото един народ без физиономична характеристика няма стойност за другите. Едно обединение се прави тогава, когато кубчетата на местната култура и духовност правят прекрасната мозайка на един общ свят. А това, което се прави у нас, е все едно Вивалди да е написал само един сезон, а не четирите.

- На кого искаш да пожелаеш нещо за 24 май и какво?

- Ами, да се мразим малко по-малко. Да не забравяме, че четенето не е само по себе си добродетел. Ако четеш коя футболна звезда се е оженила за друга поп звезда, отишъл на екзотични острови или кой кого е убил, обрал и излъгал, това няма нищо общо с мъдрото четене, което невинаги става от таблет в метрото. Четенето е преди всичко един душевен пир. Този, който не може да го усети, е беден човек. Не само липсата на пари, липсата на духовност прави човека беден.