Няколко думи
Продавааамеее... всичко!
/ брой: 184
За да бъде в крак с изискванията на ЕС, България въведе системата за верификация на лекарствата. Така трябваше да се гарантира, че българските клиенти/пациенти няма да получават фалшиви лекарства. И не само това - в поредица от новости трябваше през последните години да инвестират аптеките, за да се гарантира безопасността на продаваните лекарства. Но изведнъж в приказката на ГЕРБаджийкото "законодателство" се появява непознат "герой", който да помогне на хората от отдалечените населени места да си имат нещо като аптеки.
Лошо няма - по различни сметки около 4 хил. населени места в страната са без аптеки. В същото време в големите градове те са на 10-20 метра. Загриженото за здравето на нацията управление обаче нищо не направи през последните години, за да улесни хората от отдалечените места.
Предизборно псевдогрижата се прояви ни в клин, ни в ръкав, а и извън закона. Защо държавата подпомага един частник? Дори и да е честен частник, усещането за несправедливост остава у хората. Защо не бъде първо променен законът, за да могат и други честни частници да се възползват? Защо се позволява на машина да продава толкова спорните антибиотици? Утре може да й позволят да продава и други хапчета на специален режим.
Имало колцентър, че и видеовръзка с фармацевт за консултация. Авангардно. И все пак? Защо толкова авангардно за здравето "нещо" се внася като точка от дневния ред на правителството от икономическия, а не от здравния министър? Той питан ли е? Защо повече от 20 години държавата се тутка с въвеждането на електронна рецепта, която е улеснение и за пациента, и за лекаря, а и би пресякла част от течовете на касата. Пък успява за седмици, при това - тихомълком, да даде зелена улица на проекта за автоматите за лекарства? Нямаше ли да е по-лесно, че и по-полезно, от прозореца на джипа да се дадат тези 20 млн. държавни пари на възрастните и безработните от отдалечените и труднодостъпни населени места? Или може би това би осигурило по-малко гласове?!?
А защо и антибиотици, ако наистина целта на машините е да помагат на хората в "спешна нужда" в случай на главоболие или зъбобол, например?
Въпроси много. Дали има по-лесен, по-справедлив и законен начин за разполагането на апарати за лекарства, които са необходими в едно цивилизовано общество в ХХI в. и безспорно са полезни за хората? Нека първо се помисли за реалното доближаване на медицинската грижа до тези хора в тези труднодостъпни места. Вместо едно джипи на 60-65-70 г. да обикаля 20 села, за да преглежда и лекува хората. Нека първо се осигури истинска, ама наистина съвременна и оборудвана модерно спешна помощ. Нека първо държавата да осигури достатъчно лекари и сестри в държавните и общински болници. Когато всичко това плюс още десетки важни и неотложни (дори закъснели) неща в полза на редовните си данъкоплатци направи това правителство, тогава обществото може и да си затвори едното око за действия като въпросната помощ за въпросния проект.
Всичко останало изглежда като разпродажба (като за последно) от властта на всичко, до което се е докопала.