Признанията

Признание след признание, кое от кое по-скандално, ръсиха вчера представители на властта, носещи отговорност за ставащото в българското училище. Боят между ученици, който завърши за щастие само драматично, а не трагично, развърза устите на зам.-министър Стаматов и на представителя на сигурността в Столичната община Димитров. Двамата сяха откровения за печалното състояние в българските школа, като че ли са странични наблюдатели с единствената роля да коментират дълбокомислено, да клатят притеснено глави и да регистрират ставащото. Забравиха, че носят основната отговорност за ставащото там и че с признанията за лошата охрана и рисковата школска среда демонстративно се самообвиняват за несвършена работа.
Нима е нормално зам.-министър да заявява без смущение, че училището е разграден двор, а 13-годишни ходят със средства за самоотбрана? Или пък отговарящ за сигурността в София да откровеничи, че една пета от охранителните фирми по школата не са читави? Къде живеят тези отговорни фактори и защо само протоколират случващото се, без да казват защо не са взели превантивни мерки? Дано не станем свидетели на по-злощастни събития, преди някой да се сети, че на училището са му нужни не само измислени образователни закони, но и мерки за спазване на норми за поведение. 
Като апотеоз на изповедите на двамцата кметицата Йорданка Фандъкова отбеляза, че инцидентът с учениците не бил станал в двора на училището! Като че ли насилието и агресията си имат очертания и територия, които не съвпадат с границите на кметските правомощия. Фандъкова може само да хвърля бомбастични цифри за стотици учебни заведения с въведено видеонаблюдение, което обаче се оказва абсолютно безсмислено, тъй като няма никакъв възпиращ или последващ ефект.
 Явно отговорните лица ще решат да изпълняват задълженията си само ако гимназистите се сбият на чина за косинуса и многочлените или си скубят косите заради склоненията и променливото "я".