Приятел за дълъг път

Стоянка Митева-Балева

Ще притихват без теб разнолики площади, 

че вечерна камбана за отдих звъни. 

Ще отпуснат плещи върху древни грамади

от замислени кули и горди стени. 

За какво се замисляш в безсънни минути? 

Всичко спи, но душата ранена кърви. 

Да будуваш самотен с раната люта - 

тази роля не казва: С живота сме квит.

- С тази роля аз казвам: Къде сте, приятели?

С илюзорната сцена пред пълен салон. 

Бяхте, колкото бяха звездите през лятото, 

листопадът ви грабна от сухия клон. 

... Бях хлапак, който търси несръчно следите, 

километрите минах в задъхан галоп. 

Пак поглеждат с копнежи към пътя очите

и не вярват, че виждат табелата "Стоп". 

Шепна сам: аз и утре ще дишам стремглаво, 

моят път ще събуди ли пак стръмнини? 

Бе приятелство пътят с миражи на слава

обещава бездушни, безпаметни дни.

За кого ли маршрутът самотен е мода, 

ще догоним ли своя свещен идеал? 

Упоритият призрак на вярата броди, 

търси път неоткрит за духа оцелял.

Затова ви прегръщам с душа осланена - 

с вас споделях наздравици в земния рай. 

Днес поемам отново към вечната сцена, 

ала само с приятели, верни докрай...