Приватизация на пощите - с малки стъпки

Д-р Радослав Радославов

Неуспешният опит за приватизация на "Български пощи" ЕАД, спрян след обществени протести, за пореден път нагледно показа невъобразимия хаос и хроничната неподготвеност на днешната власт.
Конюктурният характер на управлението, базирано на основата на принципа "проба-грешка", вече не може да удиви никой, който има отношение към публичната сфера.
Правилният отговор на въпроса за ролята на държавата в икономиката при съвременните условия се оказа твърде труден управленски ребус за Гражданите за Европейско Развитие на България.
Никой не оспорва необходимостта от подобряване на ефективността и качеството на работата на държавните стопански структури, нуждата от въвеждането на нови съвременни комуникационни технологии и привличането на свежи инвестиции в този важен обществен сектор.
Продоляването на бюрократизацията, лошото управление и стопанисване, както и натрупаните загуби, които са пословични поради характера на предлаганите публични услуги, също изискват използването на нови методи и подходи.
Постепенното преодоляване на държавния монопол при пощенските услуги и навлизането там на конкуренцията неизбежно ще засили ефективността на този важен обществен сектор, чиито цели и стопански норми на поведение трябва да са максимално близки до корпоративния.
На вниманието на обществото обаче не беше предложена приемлива концепция за раздържавяване или стратегия за бъдещото развитие на "Български пощи", която да бъде съобразена с конкретните български условия.
Можеше да се тръгне постепенно, с малки крачки, по пътя на приватизацията на някои от пощенските дейности от по-малки частни фирми чрез използване на франчайзинга. В някои държави този подход наистина се е оказал успешен.
В настоящия момент обаче съвсем малко страни в света са приватизирали мажоритарния дял от своите пощи. Примери в това отношение са Холандия, Германия и Япония. В повечето от останалите пощенските оператори - във вид на корпорации, все още са изцяло или с преобладаваща държавна собственост, въпреки решението на Европейския съюз за премахване на държавния монопол в тази сфера. Такова е положението в Австралия, България, Чешката република, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и  Великобритания.
Резултатите от проведената приватизация не са еднозначни. Например в Холандия, където неолиберализмът отдавна се е превърнал в определящ начин на мислене за управляващите, държавната пощенска компания беше разделена на няколко стопански формации - за пощенски доставки, за финансови и за телефонни и телеграфни услуги.                                                    Отделните части (във вид на компании) са независими една от друга и техните продукти и услуги некоординирано се предлагат на пазара.                                                     Над двадесет години след приватизацията на холандските пощи социалните конфликти са се превърнали в ежедневие поради неизбежното периодично съкращаване на заплатите и персонала.      
В Германия обаче приватизацията доведе до намаляване цените на пощенските услуги в порядъка на 10-17%, транснационални сливания и масово навлизане на високите технологии.     
Но в повечето страни резултатите от крайната форма на либерализация са влошаване на качеството, загуба на работни места, затваряне на пощенските клонове в периферните райони, както и премахване на достъпността и универсалността на пощенските услуги. Самоцелната и мащабна приватизация, насочена срещу обществения характер на сектора, навсякъде срещна масово недоволство, изразено в стачки и други форми на протест. Особено остри бяха социалните сблъсъци на тази основа в Англия и  Япония, които прераснаха в тежка правителствена и парламентарна криза.
Приватизацията е средство за подобряване на ефективността и ефикасността на стопанската дейност, а не е абсолютна, имагинерна цел. Приватизацията и етатизацията (одържавяването) са взаимозависими и взаимопроникващи процеси, които текат едновременно в различни пропорции, с различна скорост във всяка съвременна държава, в зависимост от нейните конкретни условия и одобрените от обществото основни социално-икономически цели. В браншовете, където държавните стопански структури се провалят, навлиза частният бизнес, а в отраслите, от които той се оттегля поради ниска норма на печалба, навлиза държавата, с оглед тяхното икономическо оздравяване и осигуряване на необходимите за обществото всеобхватни публични услуги. 
Пазарният фундаментализъм е идеологическа догма, според която 100% частна собственост е равна на 100% ефективност и благоденствие. Няма страна в света - дори най-либералната, която да се вмества в рамките на тази теоретична фикция. Такава организация на обществото е невъзможна и неестествена. Също както и другата фанатична крайност - централизирано плановата, печално известна с другата догма - 100% държавна собственост е равна на 100% социализъм и справедливост.
Правилното използване на такива икономически инструменти, като приватизацията и одържавяването,  за баланс между индивидуалните и обществените интереси, е израз на така необходимата за България компетентност и способност да се управлява.