Природните феномени на България - достойни за книгата на Гинес

Не е необходимо да предприемате пътешествия до далечни и екзотични страни, за да се докоснете до чудесата на природата. България е малко кътче от рая, в чийто предели могат да се видят величествени планини, живописни ждрела, девствени водопади, кристални езера, тайнствени пещери, феноменални скални комплекси, образувани вследствие магическото действие на природните стихии. Като дар от Бога те пълнят очите и сърцата на всеки, докоснал се до тяхната красота. И ако все още има нещо, заради което си заслужава човек да милее за това късче земя колкото "човешка длан", то това са феноменалните природни забележителности, достойни за книгата на Гинес.

Белоградчишките скали, Чудните мостове, Белинташ, Ритлите, Момата, Слонът, Главата, скален комплекс Яйлата, Златните мостове... Това са част от скалните феномени, които привличат все повече туристи - почитатели на красотата и девствената природа.
Природната приказка Белоградчишки скали, обявена за природен феномен, а от 2007 г. - номинирани за новите седем чудеса на света, датират отпреди около 200 млн. години. Разпределени са на четири групи, като централната включва едни от най-интересните и внушителни образувания - Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Местните хора разказват тъжна легенда за Мадоната. Насилствено приютена зад манастирски стени, тя забравила мирското си име и приела ново - Валентина. Но била толкова красива, че когато я подстригали и облекли в монашески дрехи, заприличала на същинска Мадона.
Не само край Белоградчик неповторимите по своето величие скални образувания крият мистичност. И макар че са често посещавани, все още никой не знае със сигурност произхода им, а историята им често е обгърната с предания.
Много легенди, свързани със сватбата, има и за възникването на Стобските пирамиди. Те са разположени близо до с. Стоб в Западна Рила. Намират се от северната и южната страна на планинския рид, като тези на север са по-силно изразени, а тези на юг са по-многобройни и гъсто разположени. На височина достигат между 7 и 10 м. Повечето са с форма на пирамида, но има и конусовидни. Някои имат и скални шапки, което ги оприличава на скални гъби. Шапките достигат размери 120 на 80 см. Пирамидите са невероятно красиви при залез слънце или при пълнолуние, разказват местните хора. Според едно от преданията сватбарите се вкаменили, когато кумът, поразен от красотата на булката, вдигнал воала й и понечил да я целуне. Друго поверие гласи, че сватбарите се вкаменили, прокълнати от майката на булката, която не одобрявала сватбата. Трета легенда разказва за обречената любов между българско момиче и турско момче. Момичето не могло да понесе несправедливото отношение към тяхната любов и се хвърлило от скалите, а на мястото се появила скалната пирамида, която днес наричат Невястата.

Родният Стоунхендж

Чудесен карстов район в пролома на Искърското дефиле впечатлява с причудливите си каменни арки, каньони и невероятния скален феномен "Окната", или "Очите на Бога". Мнозина оприличават скалния феномен с днешния Стоунхендж. На 21 март всяка година слънчев лъч пада на точно определено място, което било свещено, и осветява купа с вода. От тази дата започвала сеитбата на нови насаждения. Това е като естествен календар. Тази слънчева светлина пада пред Очите, които са разположени точно отгоре на пещерата. Скалният феномен може да бъде сравнен единствено с Чудните мостове и "Божи пост".
И ако връзката със Стоунхендж донякъде е въпрос на фантазия, то светилището на бесите, земята на мистериите, загадката на Родопите Белинташ ни изпълва не само с мистика, но и с гордост. Красивата скала с форма на малко плато носи следи от човешка дейност. Предполага се, че е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват предположения, че там е имало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името Белинташ означава "Белият камък" и идва от прилагателното "бял", което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася "белиън, белън", и турцизма "таш" (камък). Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т.нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.
Над 500 са обектите, включени в официалния списък на природните забележителности у нас. Хиляди обаче са райските кътчета в родината ни, за които все още имаме очи и душа. Един човешки живот не стига, за да поемем толкова красота наведнъж, но е достатъчен, за да направим необходимото да я опазим. Така, както по света народи правят от всяко камъче история и от всяко зелено дърво - природна забележителност.



Подземните тайнства
Най-известните скални феномени, които природата е създала, са най-желаните дестинации. В България има няколко облагородени и пригодени за посещения пещери, които разкриват величието на земните недра. Наред с тях имаме десетки не по-малко прелестни карстови образувания, достъпни единствено за спелеолозите и екстремистите. На територията на страната има стотици все още неразкрити подземни красоти, които чакат да бъдат покорени. Магурата, Леденика, Съева дупка, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, "Бачо Киро", Ухловицата, Деветашката пещера привличат малки и големи посетители. Местни спелеоложки клубове организират атрактивни посещения за най-големите любители на екстремните преживявания в пещерите Глубовица, Надарска, Харамийска, Утробата и др.
56 са пещерите в България, чиято дълбочина надминава 100 м. Най-дълбоката е Райчова дупка във Врачанския Балкан - 387 м. Пещерните галерии се простират на два етажа с разнообразни форми, богати на пещерни образувания.

Орлова чука

Духлата
В България са открити и картирани 64 пещери с дължина над 1 км. Най-дългата пещера е Духлата (17 600 м). Намира се близо до София, във Витоша. Простира се по десния бряг на р. Струма до с. Боснек. На 45 км от гр. Русе се простира втората по дължина пещера в България. Орлова чука е разположена в скалистия пролом на р. Черни Лом. Дължината й е общо около 13 500 м, а са картирани около 8000 м от нея. Открита е случайно през 1941 г. от местен пастир. Самата пещера се е образувала в кредитни варовици на дъното на Сарматско море. В дебрите й са намерени скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, късове от глинени съдове и др. Всички тези находки говорят, че пещерата била обитавана от древни времена. Днес в нея живеят около 10 000 прилепа. Трета по дължина е Ягодинската пещера, известна с красивите си образувания.



Буйновското ждрело е най-дългото в България - около 10 км. Извисява се величествено над Буйновска река близо до с. Тешел. Реката прорязва варовика, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират, е наречено от местното население Вълчия скок. Жителите на съседното с. Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.

Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в България, намиращ се в Централните Родопи, по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450 м надморска височина на площ от 40,3 ха. Намират се на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе, само на 5 км от с. Забърдо. Представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на р. Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091 м) сред вековни елови и борови гори. Чудните мостове носят още името Еркюприя - от турски "ер" (земя) и "кюприя" (мост)


На северния край на Деветашкото плато, 34 км източно от гр. Ловеч, в Летнишка община до с. Крушуна се намират Крушунските водопади (Маарата) - най-голямата у нас водна травертинова каскада с много прагове, басейни, богати растителни и животински видове


Побитите камъни са един от уникалните природни феномени не само у нас, но и в света. Местността се намира край варненските черноморски езера. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, откъдето идва и името й. Разполагат се на площ от 70 кв. км. Височината им варира от 5 до 7 м, а дебелината - от 0,3 до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър. Според учените са образувани преди 50 млн. години, когато Югоизточна Европа е била дъно на море, вследствие на подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937 г.


Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкия град в България - Мелник. На височина достигат до 100 м. С течение на времето, в резултат на повсеместното ерозионно действие на вятъра и водата, са се образували различни причудливи форми - гъби, минарета, мечове, "египетски" пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най-впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви

Водопад "Скакля" при гр. Враца е най-високият непостоянен водопад в България. Бурна, шумяща и кристална, водата се спуска от 141 м височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е в един от най-живописните дялове на Стара планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали

Очите на Рила - седемте рилски езера, са най-посещаваната от туристи езерна група в България. Разположени са между 2100 и 2500 м надморска височина, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. Името на всяко от езерата има връзка със специфични външни особености - Сълзата, Бъбрека, Окото, Близнака, Трилистника, Рибното езеро, Долното езеро

Скалният манастир "Св. Димитър Басарбовски" е единственият действащ скален манастир в България. Издълбан е в красивите скали на каньона на р. Русенски Лом, на десетина километра от града. Първите сведения за него са от ХV в. и са почерпени от османските данъчни регистри. Кръстен е на светеца, посветил живота си на манастира - св. Димитрий Басарбовски. Скалният манастир днес е постоянно действащо светилище, добре запазено и обгрижвано. Поклонниците могат да го посетят ежегодно


Резерватът Сребърна е разположен край с. Сребърна, на 18 км западно от гр. Силистра и на 2 км от р. Дунав. Там се намира и главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка. Най-голям интерес представляват къдроглавият пеликан, бялата чапла, нощната чапла, червената чапла, блестящият ибис, белият лопатар. Местността е обявена за резерват през 1948 г.