Принуда

Доскоро "затягахме коланите" по повод и без повод, но очевидно и на правителството му писна такова обикновено затягане. Та се зае с изобретяването на най-различни ограничения. Поредният препъникамък, разбира се, пак е предназначен за уязвимите - болните, инвалидите, възрастните, обеднелите заради болестта си. Мишената са пенсионерите по инвалидност. Най-интересното е, че този път принудата ще противопостави лекаря на... собствената му съвест. Сиреч д-р Х вижда, че пациентът е инвалидизиран заради дадено заболяване, но няма право да признае, че човекът е болен и не може да работи. В противен случай има вероятност да плаща от джоба си. Все едно законът да кара съдията да плаща от джоба си разходите по дело, чието решение е изменено или отменено от по-горна инстанция. (Впрочем това не е лоша идея с цел кърпене на бюджета.)
И ако трябва да дръпнем чертата, ето какво, най-общо, показва сборът от сметката: данък колиба, орязване на инвалидите (т.е. пращаме ги да работят като не/инвалиди), увеличаване на възрастта за пенсиониране, неплащане на лекарства за социалнозначими болести като алцхаймер, например... Доста пари ще спести бюджетът но само и единствено на гърба на най-уязвимите групи хора. И това се случва в европейска държава на фона на социална Европа, която всячески се стреми да подкрепи и защити преди всичко уязвимите си граждани.
Странно е, че организациите на инвалиди още не са взели отношение, но очевидно и те са били изненадани от изобретателността на кабинета тихомълком да прокарва коварните си планове. Както се беше случило с обезщетенията на майките, които трябваше да връщат пари на държавата, без да знаят защо точно.
Е, успоредно с това, разбира се, не спира и кръстоносният поход срещу лекарите, но това е друга битка на този кабинет.