Примери безброй

Евгени ГАВРИЛОВ

Тези дни стана ясно, че испанска компания се кани да инвестира 50 млн. евро в строителството на завод за производство на тръби в България. Фирмата произвежда тръби за водния сектор и планира да разкрие завод у нас, като продукцията да бъде реализирана в държавите от Балканския регион. Стратегическото положение на страната е било основна причина за взимане на решението, а инвеститорът вече е закупил терен у нас за своя проект.

А не беше чак толкова отдавна времето, когато България разполагаше с един от най-модерните заводи за тръби. Той беше в Ихтиман, но в годините на демокрация, той беше в буквалния смисъл оглозган. Предприятието от години е затворено, а до края на 80-те години бе най-голямото от този тип на Балканите. В него се произвеждаха тръби за газопроводи, за водопроводи за стотици милиони левове. Използваха се най-съвременните технологии. Заводът е давал препитание на 1500 семейства от общините Белово и Септември. Сега халетата, сградите и оградите са буквално обезкостени. За броени дни стотици тонове метални конструкции и кабели бяха  нарязани и изнесени от крадците. Парадоксалното е, че сигналите за разграбването на завода бяха  подавани не от новите му собствениците, а от бивши работници в предприятието. Огромният имот е оставен без охрана. Заводът бе обявяван за продажба от НАП два пъти, напразно. Затова се радваме сега и на 50 млн. евро. 

Подобни примери има безброй. Да вземем съдбата и на друга някогашна гордост на индустриална България - най-големият ни стъкларски завод край Разград. През 2017 г.след 16-годишна съдебна сага, "Диамант" АД бе заличен от търговския регистър. Сега се появяват информации, че китайци искат да строят нов завод на стар терен, но засега нищо няма на мегдана. За сметка на това стъкларското производство бе пренесено в съседия град Търговище, където турската компания "Шишеджам" вече има два завода.

Иначе пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите през изминалите вече близо 30 години са в порядъка на 300-350 млрд. щатски долара. Отрицателните последствия са огромни и скоро няма да бъдат преодолени.