Приключи миниепоха в румънската политика

Владимир Митев

Румънската политика е по-динамична от българската, при северните съседи периодично настъпват повратни моменти в политическия живот. Именно такъв момент бяха европейските избори от 26 май 2019 г. Първа е опозиционната Националнолиберална партия (26,89%), следвана от управляващата Социалдемократическа партия (СДП) - 22,89%, и Съюз 2020 (21,78%). Депутати в Европарламента изпраща още партията Pro Romania на бившия премиер Виктор Понта (6,57%), Партията на народното движение (5,75%) на бившия президент Траян Бъсеску и Демократичният съюз на унгарците в Румъния (5,42%). Докато коалиционният партньор на социалдемократите АЛДЕ не успя да премине изборната бариера. 

Буквално ден след изборната загуба лидерът на СДП Ливиу Драгня бе осъден ефективно на 3,5 години затвор по обвинения в подстрекаване към фиктивни назначения в службата по социална грижа в родния му окръг Телеорман. 

Това е финалът на политическата му кариера

Всъщност приключва и една миниепоха в румънската политика. Драгня оглави социалдемократите през октомври 2015 г., след като румънската градска средна класа излезе на протести, разгневена от трагичния пожар в клуб "Колектив" в Букурещ. Тя поиска оставката на тогавашния премиер и лидер на СДП Виктор Понта. Румънците свързаха случилото се с корупция, заради която не са били спазени стандартите за безопасност в заведението. По-рано през 2015 г. Понта беше обвинен в измама, съучастие в укриване на данъци и в пране на пари по времето, когато е  бил адвокат. Така че гневът на улицата се насочи към него. И Понта се оттегли.

По онова време борбата срещу корупцията бе в своята "златна ера" начело с Лаура Кьовеши, оглавяваща съответната антикорупционна институция (DNA). След оставката на Понта бе сформирано т. нар. технократско правителство с премиер Дачиан Чолош, което събра своите управленски кадри от средите на бизнеса и неправителствените организации. Политиката до днес е свързвана с корупция, клиентелизъм, с липса на професионални и етични качества. Затова част от румънското общество, най-вече градската средна класа, свързва своите надежди за обществена модернизация с технократски личности и институции. 

Но парламентарните избори през 2016 г. сринаха проекта "Чолош". На тях явно надделя логиката, че политическото начало в по-голяма степен изразява интересите на мнозинството, а неизборните институции работят за капитала в страната, който често е чуждестранен. Победата на СДП на тези избори с над 45% означаваше още, че под ръководството на Ливиу Драгня партията е привлякла на своя страна част от средната класа чрез обещания за намаляване на данъците, вдигане на доходите и пробизнес политики. 

Залогът на тези избори освен властта явно е бил и друг. Едно от първите действия на създаденото през януари 2017 г. правителство на социалдемократите и АЛДЕ беше да издаде извънредно постановление, с което да не класифицира "злоупотребата със служебно положение" под определена сума като престъпление. 

Освен това правителството се опита да освободи от затвора част от осъдените

Тези опити за промяна бяха аргументирани с обективно съществуващи искания на Конституционния съд и на Европейския съд за правата на човека. Те обаче предизвикаха небивало негодувание сред част от румънци, които през последните години на няколко пъти чрез протести предизвикват повратни моменти в политиката (избирането на Клаус Йоханис за президент през 2014 г. и свалянето от власт на Виктор Понта през 2015 г.). Стотици хиляди румънци протестираха срещу извънредното постановление в продължение на няколко седмици през зимата на 2017 г. Правителството бе принудено да отстъпи.

То обаче не се отказа да предефинира борбата с корупцията. В периода 2017 - началото на 2019 г. на няколко вълни бяха въвеждани промени в правосъдието. Обикновено те влизаха в сила размити, след като хората протестираха, а различни румънски и международни институции ги омекотяваха. Промените бяха свързвани с личността на един от най-добрите юристи на Румъния и преподавател по право в Яшкия университет Тудорел Тоадер, който междувременно стана министър на правосъдието. Очевидно обаче политическата воля зад тези промени принадлежеше на Ливиу Драгня. 

Кулминацията бе през лятото на 2018 г., 

когато бе използвано тълкувание на Конституционния съд, изяснило, че румънските прокурори са подчинени на министъра на правосъдието. След като министърът констатира поредица от нарушения от страна на Лаура Кьовеши, президентът Клаус Йоханис бе принуден да я освободи от ръководната позиция в DNA. Кьовеши продължи да работи в правосъдната система и започна подготовка за състезанието за европейски главен прокурор. Видя се, че наред с френския претендент тя е един от двамата най-добри кандидати.

Друг върхов момент от похода на Драгня срещу борбата с корупцията бе от началото на 2019 г., когато звеното за контрол над прокурорите бе поставено под контрола на правосъдния министър. Уплашени за своята независимост, прокурорите и съдиите протестираха няколко седмици, преди правителството да размие някои от въведените мерки и така да постигне компромис с магистратите.

През изминалите две години и половина правителството на СДП не действаше само в правосъдната система. То повиши заплатите в държавния сектор, така че те в момента са по-високи от тези в частния. Намали някои данъци. Повиши данъка върху оборота за някои компании с аргумента, че събираният данък печалба е прекалено малък на фона на оборота им. Но прие и мерки в ущърб на интересите на работниците, прехвърляйки тежестта за плащане на социалните осигуровки от работодателите към работниците. Днес работодателите плащат само 2,25% от заплатата за обезщетение за безработица, докато работникът плаща 35% за пенсионни и здравни осигуровки. Заради подобни мерки мнозина в Румъния 

не смятат СДП за лява партия

Дори нейни симпатизанти отчитат, че тя прекалено се стреми да удовлетвори бизнес интереси. Вижда се, че независимо от риториката против дадени чуждестранни корпорации, други остават недосегаеми. Например съпругът на премиера Виорика Дънчила работи за нефтохимическата компания OMV Petrom, а опитите за фискални иновации при облагането на корпорациите не засегнаха автомобилната промишленост на Румъния, която в голяма степен е чуждестранна собственост. 

Въпреки това основната битка между технократското и политическото начало в румънската политика се разигра именно на полето на правосъдието. През цялото време Ливиу Драгня бе застрашен от осъждане, което щеше да го извади от политиката. Така и се случи. До развръзката се стигна именно когато се видя ясно, че общественият баланс се е променил в полза на десните сили. 

Паралелно с демонизацията на правосъдието вървеше и сатанизация на самия Драгня. Румънската политика до голяма степен бе сведена до неговата личност. Течаха всякакви кампании, протести, пърформанси, на които се изразяваше омраза към Ливиу Драгня.

Какво следва на политическата сцена в Букурещ

Някои очакват предсрочни избори, но може би по-вероятно е в рамките на сегашния парламент да се сформира ново мнозинство на десницата. Тя няма особена социална чувствителност. Така че хората от по-малките населени места, по-слабо свързани с коридорите на властта, се притесняват за своето бъдеще. 

В същото време е интересно да видим дали Pro Romania на Виктор Понта няма да се върне към съюз със СДП, щом Драгня вече не я управлява. Има очаквания, че бъдещата Социалдемократическа партия вече ще бъде по-добронамерена към исканията на Брюксел, след като приключи епохата "Драгня".