Приказките на Романьола Мирославова

Ана Александрова

Приказната книга на Романьола Мирославова "Вещицата и нейните деца" (издание на ИК "Персей") представлява любопитно, добросърдечно послание, родено от ревностно бликнала потребност за сътворяването на увлекателно, полезно четиво, адресирано към подрастващите. Създадена е даровита авторска творба, разкриваща дълбока етична осмисленост; едно успешно, нравоучително произведение, рожба на безспорно писателско дарование и богат интелект.
Оригиналната, прекрасно оформена и илюстрирана с репродукции на световни майстори книга подсказва преди всичко как трябва да се тълкуват вековно съществуващи литературни документи, за да будят, наред със своята увлекателност, жажда за откриване на нови, правилни посоки във формиране душевността на поколенията. Сътворените картинни истории са увлекателни, те напомнят своеобразни поетични есета. С просветителска яснота в тях се сочи правилният път на жизнено поведение, будят се високи художествени пориви и жажда за нравствено съвършенство. Задушевност и проникновение развълнувано струят от драматично раздвижения рисунък. Вроден вкус насочва перото на авторката към нравствено красивото, с увереност и интензивност изрича тя приумиците на творческото си въображение. Като че ли фантазията на писателката е обходила столетията, за да ни поднесе свой приказен свят, разпростиращ се от сътворението до съвременния компютърен век. Естествен е поучителният извод от нравствения смисъл, вложен в обрисуваните драматични събития, втъкани в опоетизираната словесна повествователност. А красиво въображение е така нужно днес!

Наред с неизмеримия запас от научни знания, то е безкрайно необходимо за постигането на нравствени идеали! Та нима не е опасно, че от ден на ден изкуството все по-рядко насочва вниманието си срещу заразителната сила на злото, в борбата за овладяването на морални ценности! За нравствени подвизи като че ли в културната ни панорама място няма! Забравя се щастието да се мечтае за душевно съзряване чрез възвишеността на изкуството! А не трябва ли фантазията да подчертае първозданната красота на нравствеността в нашия чалгализиран свят, наситен с така излишните битови подробности за живота на героизирани блудници и престъпници?!? Не трябва ли да се обостри чувствителността и в глъбините на душата да се формира устремеността към едно етично, възвишено битие? Не бива да се забравя, че въображението, господар на истинното, е един от властните владетели във формирането на духовна красота. Затова покорява успешното извеждане на композиционната идея в подбора на фабулния материал, подбран от Романьола Мирославова, както и нейната нравствена позиция. Читателят е увлечен не само от осъществяването на оживелите библейски мотиви. Завладява историческата релативност на римските легенди с техните драматични стълкновения и нравствена възвишеност, както и поетично сътворените съвременни, приказни разкази.
Съчинените сказания могат да се разглеждат и като увлекателни есета. Защото наред с оживелите митове, претворени с поетична лаконичност и цветист език, ни завладява нравственият смисъл, втъкан в естетизираната словесна изразност. И през вековната дрезгавина на умело цитираните и преразказани библейски и исторически събития, пробуденият интерес на читателя долавя сърдечната добронамереност, налагаща печата си над всичко, сътворено от перото на авторката. Подсказано е и как трябва да се тълкуват избраните легенди, за да могат да се формират в младите читатели правилни насоки на обществено поведение. Фантазията на Романьола Мирославова, обходила творчески столетията, с правдивост, задушевна проникновеност и многобагрено майсторско въображение превръща приказните си истории в необходима за подрастващите духовна храна. Поезията трябва да заеме водещо място в тяхното съзряване. Затова е така ценна творческата позиция на писателката, превърнала новата си книга "Вещицата и нейните деца" в апологетично четиво, наситено от ползотворни идеи, възславящи с остроумие и поетичен език нравствеността, симбиозата на изкуствата и най-човешкото в човека.