Приемните родители са без осигуровки
63% от българите не биха положили такава грижа за дете при никакви условия
/ брой: 32
Все още е нерешен проблемът със социалната сигурност на приемните семейства у нас. Дори тези, които искат да полагат грижи за изоставено дете, имат възможност да го правят само по граждански договор за периода на настаняването, но без право на осигуровки за болест, безработица, майчинство и др. Това демотивира младите и хората с професии, а приемните родители са предимно на средна възраст.
63% от българите не биха станали приемни родители при никакви условия, а всеки шести би приел у дома дете в риск, ако получава заплата и издръжка за него от държавата. Само 10% от заявилите желание да станат приемни родители не поставят никакви условия. Това показват данни от национално представително проучване, направено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Парадокс е, че в публичното пространство основната критика към приемната грижа е получаването на финансово възнаграждение за труда.
През последните години намалява интересът към приемната грижа, според експертите това е свързано със сериозната атака срещу правата на детето и семейството от различни религиозни и политически общности, както и от фалшивите новини, свързани със закрилата на децата у нас.
Във всяко пето одобрено приемно семейство продължава да няма настанено дете. Най-много семейства без настанени деца има в областите Търговище и Кърджали, където половината от одобрените приемни родители не се грижат за деца. Въпреки острия недостиг на приемни родители в София, 19% от одобрените не полагат грижи за деца.
Броят на реално изоставените деца, както и тези без родители, постепенно намалява. 1738 деца се отглеждат в 1947 приемни семейства, показват данните на Агенцията за социално подпомагане. Близо 10% от тях имат увреждания. Най-много са отглежданите деца в училищна възраст (6-14 г.) - 647, и малчугани до 3 г. - 548.
Повече от половината от децата в приемна грижа след срока й са осиновявани, а всяко пето се връща в родното семейство или при близки и роднини, когато се подобри житейската ситуация. 70% от децата остават в приемното семейство средно 1 година, а по-големите и до 5 години.
Приемната грижа е единствената алтернатива на живота в социална институция за деца. От 2011 г. тя се финансира с европейски средства по проект, а от 2021 г. възнагражденията на приемните родители и средствата за издръжка на децата са от националния бюджет.