Президентът срещу единството на нацията

Гл.ас. д-р Чавдар Стоянов       

Функцията на президента да олицетворява единството на нацията е органично свързана основно и преди всичко със защитата на самата Конституция. Без изрично да е записано в нея, чрез своите правомощия държавният глава би трябвало да се изявява като допълнителен гарант за спазването й, доколкото той черпи своята демократична легитимност от прекия всенароден избор. Президентът трябва да бъде обединител и проводник на съгласието в обществото. За съжаление - днес ден след ден, с дела и думи, държавният глава опасно се отдалечава от този образ, пораждайки основателна тревога и редица опасения сред все повече български граждани.
Отхвърлянето на ветото на г-н Плевнелиев върху актуализацията на държавния бюджет за 2013 г. от 130 народни представители в средата на нетипично горещия откъм политически страсти месец август показа възможността за нов тип политика - на обединението в името на националния интерес - по значим, конкретен повод - с финансови измерения за всеки български гражданин. Президентът окончателно се делегитимира с отказа си да отиде в пленарната зала на Народното събрание и чрез едно кратко обръщение да се опита поне в минимална степен да осветли мотивите си да наложи това вето, което на страниците на ДУМА нарекох вето на разделението, на противопоставянето, реализирано в името на недопустими за един президент конюнктурни политически цели.
Очевидно според множеството наблюдатели, дали своята оценка в последните дни, с този си ход Плевнелиев сбърка фатално и показа, че не само не е убеден в мотивите си, но и аргументите му се губят. В Народното събрание президентът на България трябваше да се изправи лице в лице с болезнената истина - интересите на социалнослабите българи ли защитава, или чрез делегираните му конституционни правомощия прокарва последователно и яростно политиката на кръга "Капитал" (от който той очевидно не се е еманципирал) и група видни български олигарси, жадуващи реванш на всяка цена, настроени крайно конфронтационно.
Според нашия основен закон президентът е обединяваща фигура. А това означава безупречна неутралност, безпартийност и всекидневна подкрепа за всички консенсусни инициативи, насочени към подобряване социалното положение на хората и най-вече на бедната част от тях. Неговите правомощия са сравнително ограничени, но той има за основна задача да олицетворява "единството на нацията" (чл.92, ал.1 от Конституцията на РБ). Този текст императивно насочва към политическа безпристрастност и еднаква отдалеченост от всички съществуващи политически сили, неучастие в нововъзникващи или бъдещи политически проекти - нито пряко, нито косвено, защита на интересите на всички български граждани без тяхното разделение според политическа принадлежност. В противен случай непоправимо се засяга престижът на президентската институция, каквато е настоящата ситуация, и от атаката на президента срещу държавността губим всички.
Не членувам в политическа сила, но като български гражданин категорично отстоявам позицията, че в началото на новия политически сезон е необходимо организирането на мощна национална демонстрация в подкрепа на правителството, оглавявано от Орешарски. Тя ще покаже, че гражданското общество е живо и няма да е израз на конфронтация, а ще бъде солиден отговор на усилията на президента да разедини нацията, недопусимо подкрепяйки съсредоточените само в София и щедро финансирани протести на десницата срещу легитимно избраната изпълнителна власт.