Президентът се предава

Пол Кругман
"Ню Йорк таймс"

Върху сделката за вдигането на тавана на държавния дълг се работи. Ако мине, много анализатори ще обявят, че катастрофата е избегната, но те ще грешат.
Истината - предвид наличната информация - е, че самата сделка е катастрофа, при това не само за президента Обама и неговата партия. Споразумението ще навреди на и без друго отслабената икономика; то вероятно няма да облекчи дългосрочния проблем на Америка с дефицита, а ще го задълбочи, и най-важното: показвайки, че грубото изнудване дава резултати, при това без политически последици, сделката ще хлъзне Америка по наклонената плоскост към статута на бананова република.
Да започнем с икономиката. Понастоящем икономиката ни е дълбоко отслабена. Почти сигурно е, че това състояние ще се запази през цялата следваща година, а най-вероятно и през 2013 г., ако не и по-нататък.
Най-лошият ход при тези обстоятелства е да се орежат правителствените разходи, тъй като това ще отслаби икономиката още повече. Не обръщайте внимание на онези, които пеят песента за доверието, твърдейки, че строгите бюджетни мерки ще успокоят бизнеса и потребителите, карайки ги да харчат повече. Нещата не стоят така и това е факт, потвърден от множество изследвания в исторически план.
Всъщност орязването на разходите, докато икономиката е в спад, не само няма да подобри съществено положението с бюджета, а и ще го влоши. От една страна, лихвите по федералните задължения сега са доста ниски, което значи, че съкращаването на разходи в момента няма да спомогне особено за намаляване на бъдещите разходи за покриване на лихвите. От друга страна, ако сега икономиката бъде отслабена, това ще засегне дългосрочните й перспективи, което на свой ред, ще намали бъдещите приходи. Така че онези, които днес настояват за съкращаване на разходите, приличат на средновековните доктори, които лекували болните с кръвопускане и така ги разболявали още повече.
Сега да видим огласените параметри на сделката, която е равносилна на унизителна капитулация от страна на президента. Първо ще има и по-голямо съкращаване на разходите, без да се увеличават приходите. После експертна група ще отправи препоръки за по-нататъшно намаляване на дефицита и ако тези препоръки не се приемат, ще следва допълнително орязване на разходите. Предполага се, че републиканците ще предложат следващия път да се направят отстъпки, тъй като сред засегнатите пера ще са и разходите за отбрана. Само че републиканците току-що показаха, че нямат нищо против страната им да изпадне във финансов колапс, ако не получат онова, което най-крайните членове на партията им желаят. Защо да очакваме следващия път да бъдат по-разумни? Всъщност републиканците със сигурност ще бъдат насърчени от това, че Обама продължава да се огъва пред заплахите им. Той се предаде през декември миналата година, запазвайки всички данъчни съкращения от времето на Буш, предаде се през пролетта, когато те заплашиха да свалят правителството, а сега отстъпи много сериозно пред грубото изнудване около тавана на дълга. Може да съм единствен, но в това аз виждам определена тенденция. Разполагаше ли президентът този път с алтернатива? Да.
На първо място той можеше и трябваше да поиска вдигане на тавана на дълга още през декември. Когато го запитаха защо не го е направил, той отговори, че бил сигурен, че републиканците ще действат отговорно. Твърде големи очаквания.
Дори сега правителството на Обама можеше да прибегне до законови маневри за заобикаляне на тавана на дълга, използвайки една от няколко опции. При обичайни обстоятелства това би била крайна стъпка, но предвид случващото се на практика - а именно най-груб шантаж от страна на партия, която в крайна сметка контролира само едната камара на Конгреса - то би било напълно оправдано.
И накрая, г-н Обама можеше да използва възможността за законово заобикаляне на проблема, за да заздрави позицията си в преговорите. Само че вместо това той отхвърли всички подобни възможности още в началото.
Дали ако беше заел по-твърда позиция обаче нямаше да разтревожи пазарите? Вероятно не. Всъщност, ако бях инвеститор, бих бил не притеснен, а успокоен да видя президент, който има желание и е способен да устои на изнудването на десните екстремисти. Той обаче избра да покаже обратното.
Не се заблуждавайте, това, на което сме свидетели, е многопластова катастрофа. Случващото се, разбира се, е политическа катастрофа за демократите, които само преди една-две седмици изглеждаха способни да разгромят плана на републиканците за прекратяване на програмата "Медикеър". Сега Обама заряза всичко това. Тук обаче бедите не свършват. Ще има още рискови участъци, в които републиканците ще заплашват да предизвикат криза, ако президентът не отстъпи, при това сега те могат да действат с напълно оправдани очаквания той да се предаде.
В дългосрочен план обаче демократите няма да са единствените губещи. Плячката, с която републиканците успяха току-що да измъкнат, поставя под въпрос цялата ни система на управление. Как, в края на краищата, може американската демокрация да работи, ако някоя партия е абсолютно готова безскрупулно да застрашава икономическата сигурност на страната, присвоявайки си възможността да диктува политика? Отговорът е: може би не може.