Президентът: България не може да остане без базови мощности

Трябва в спешен порядък да продължим анализа за очертаващия се дефицит на базови мощности, каза президентът Румен Радев по време на срещата си днес с лидерите на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и на КНСБ Пламен Димитров.

Разговорът е по инициатива на синдикатите, като акцент са промените в Закона за енергетиката, които се очаква тази седмица да бъде обсъдени на второ четене от парламента.

Трябва да имаме отговор от коя година до коя година могат да бъдат реализирани стратегически проекти, като АЕЦ "Белене", ако изобщо се реализира, и оттам трябва да ни е ясно докога трябва да поддържаме категорично нашите топлоцентрали, заяви Радев.

България не може да остане без базови мощности, при положение, че в момента нямаме ясен отговор как възобновяемите източници на енергия ще се внедрят у нас и на базата на какви нови технологии, и откога, ако изобщо е възможно, ще могат да заменят базовите мощности, посочи държавният глава. Трябва да бъде намерен национален отговор на този стратегически проблем, допълни той.

Румен Радев отбеляза, че темата е важна за цялото общество. Той припомни, че е изискване на ЕК излизането на свободния пазар на всички фирми, за да можем да реализираме закъсняващия вече механизъм за капацитет, който пък да даде възможност за съживяване на нашите топлоцентрали.

Те са нашата независимост, автономност в енергетиката, имат стратегическо значение, в същото време трябва да мислим и за трансформацията, която ни очаква, коментира президентът. Той подчерта, че е важна и програмата за въглищни региони в преход.

Трябва да мислим за хората и как с годините да се трансформират тези региони, каква трансформация на самите централи можем да направим, така че да отговарят на изискванията и за вредност на емисиите, и като тип горива, допълни той. Според него отговорът на тези въпроси зависи и от окончателното разработване и представяне на националната енергийна стратегия до 2030 с хоризонт до 2050 г.

Радев отбеляза и нов важен фактор - зелената сделка на ЕС, която по думите му е един от най-мащабните политико-икономически проекти на съюза, който ще ни даде огромни възможности да модернизираме не само енергетиката, но и страната, икономиката, системата на образование, да изведем нашата икономика на принципно ново ниво, коментира държавният глава.

Синдикатите се обявиха "за" бързото въвеждане в действие на измененията в Закона и апелираха за подкрепа от президента в тази посока, когато законът дойде при него, за да се защитят работните места.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза три "червени линии" по отношение на зелената сделка, които, според него, България трябва да защитава. Първата е, че 50 или 55 на сто намаление на емисиите са непосилни за нас, втората е въглеродният данък - важно е ЕС да въведе надежден механизъм, който да защитава всички нас от нелоялна конкуренция, а третата е емисиите - търговията с емисии не е пазарна в момента и, ако искаме да продължи, тя трябва да стане пазарна и да останат всички приходи от емсиии у държавите членки, коментира Димитров.

По отношение на промените в Закона за енергетиката, които се очаква тази седмица да бъдат обсъдени от Народното събрание на второ четене, лидерът на КНСБ посочи, че притесненията как ще излязат малките фирми на свободния пазар в тоя бърз порядък мотивира синдикатите да подкрепят този законопроект.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че промените в Закона за енергетиката ще дадат възможност ТЕЦ "Марица Изток 2" и съответната част от "Мини Марица Изток" да продължат да функционират. Това са около 5 хиляди работни места, затова присъединявам молбата си с вашия екип в спешен порядък да прегледаде този закон такъв, какъвто е и да дадем възможност за бъдещо развитие и съхраняване на тези работни места, призова той.