Антология
Поезия
През решето по нишката
Венцеслав Пейков на 80
/ брой: 112
Метрономна поема
Оркестър изсвири позната
тракийска сюита.
След края настъпи банален,
скандален брътвеж -
порочна словесна вендета започна
в програмата на
електронната медия,
подета със стил одимен и осажден
в невзрачния ден.
Тогава перчема си буен
развява го младок
и с тяга завидна и с хъс
на смелчага
измете бруталния текст
под претекст, че
затлачва екранната мрежа невежа
изглежда с нагон за подема
на тема подводна,
родена в чужбина,
израсла там в ясла неясна,
негодна за стимул,
но годна за спор под навъсена вежда.
И нишка мисловна повежда младока
по стръмна пътека
към вишка висока и светла,
отдето се вижда
потомствен данаец ли идва
с каприз за угода,
с кроежи и ловки уловки,
приятел ли носи идеи за приз.
И ето - тя нишката яка провряна,
макар и със зор,
през ситно решето на Вола се спира
до бор зад скалата,
където войвода-поет
с перо на калпака и лъвче
завет е оставил за битка
с робията груба и зла
не звяр да го дъвче в тупрака,
не скрит като буба
в износена шуба и дреб като креп,
прояден от ято молци.
На чувства в потока младокът
във фейсбук написа
ядливо до оня с нагона:
Човеко, не е ли терзание диво
да гледаш лаици,
клакьори и разни кибици платени
как с валяк минават
през твои устои, как злостни ултраси
от фирми със сенчести каси ти слагат
на клетва свещена поредния кръст.
С повеля нечестна
и с користна воля
защо си се втурнал в бърлога
нелепа и тесна с противен
живот на подлога,
отречен от Бога - Всевишният Разум?
И как тъй наклепа без свян
с поток неглаголни чуждици словата
на Ботев,
Вапцаров,
Ветбал -
пророкът възпял вихрогони червени
и оня Гаврош без подметки, но с шал,
затънал горкия до шия
в калта и във теча - предтеча почитан
от жълтите гневни жилетки край Сена?
Ти с мяра сгрешена,
скроена на тъмно
осъмна навярно без вяра и дух,
без ласка оттласнат
от род и родина. Човеко, не късай
конеца си с тях!
Свести си живеца
и с друга закваска тръгни срещу куки
зъбати и скоби ръждиви
от сноби забити
за стоп на възхода.
На арки под свода с балони и шарки,
в локали, салони и зали,
при дъжд в планина под платнища,
сред хижи, игрища, пазари,
в музеи и черкви -
дерзай! Възроди се! И чуй ме, е-хей:
на истинска писта излез!
Опасната пяна нечиста
излей и стигни до промяна,
натирил вулгарни изцепки и хрипове
в клипове пошли!
На крачещи жалки отрепки -
коварни, убоги и зли,
със жажда нескрита
да вирят бухалки за мъст
драсни им кибрита и сбогом!
Без болка от липса на мит,
измит от натрупани
бол струпеи, сажди и кир,
над стъпкан Пилатов пешкир извисен,
отказал целувка -
заблуда в ресурса
на пръкнал се Юда с нов лик,
носи си приземния
праведен кръст.
По курса на светлата нишка
върви съпроводен от възглас
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
Човекът отсреща
ответа изпрати
до него - младока накратко:
Нахока ме, братко, ужили ме яко!
Към майчино мляко ме върна!
Добре, де. По-кротко!
През стажа служебен куража
извадих на светло.
С ура не съм срещал
човешка фира.
Това е мерило все пак.
След твоето жило и тези
кютеци словесни
задявки в ефира ще има с тиради
на млади зевзеци.
С "Малборо" и бира
и с джин охладен ще почерпя.
Така че доскоро... А ти от кои си?
Ти кой си? С теб трудно се спори...
Не съм зад кулиси, декори, централи
и в плен на тузари -
младокът в мига отговори.
Ще пием до дъно и който закъса на екс
за прошка ще моли
от него изкупена с кекс или торта.
Другари не сме, но наздраве с подложка
ще кажем нали
за бъдния ден на високо и плодно
дърво с пилотаж
към светло небе и звезди,
свободни от глъч на омраза,
шантаж и измами.
А аз съм Младен - без перука и маска,
готов с обосновка и дързък замах да ги
хвърлям в боклука
щом скрити под тях анонимни серсеми
(по схеми събрана масовка)
с недъзите станат за смях.
И още съм аз несервилен и прям,
приятел голям на цветята,
на люляк, кокиче, жасмин,
на птиче в дъбрава вековна.
В животното звяра не търся,
а вяра за близост.
Работя за чест и не блазни ме слава,
живял съм с копнежа от детството мое
да ковна пиронче
и тухла да сложа
в строежа на моята мила държава.
Превръщам се в гонче по дири
на всеки злодей
в трезора на банка натрупал
богатства от болка
и зора на хора.
Недей ме подпира със сянка
самин или с друг - недай Боже
хитряга за укор с тояга,
повторил позора на древен
содомник-гоморник.
Сега е неделя. До вторник. Ела.
Очаквам те с визия ясна
за пълна ревизия строга на тия
оваксали кълна на
дух изумрудено чист
с мистрия и четка, поели винетка
дарена без такса
от сбъркан поборник за власт
със заръката гадна
релакса на мъдрост да спрат.
Един антихрист и надзорник с намордник
в ръка, монтажист на интриги.
До вторник. Желая да срещна човека
без лиги и гънки на глист,
закани и спънки преборил
на хомоглигани,
настроили глиги. Амин.
Езда
Като водата жива в кладенец
будува истинното слово.
Отцепници от висшата хармония, сега
усмивката ви кой, Пегас ли гони я,
или дъгата - грива седмоцветна
на небосклона светна и смути ви
със своите красиви багри?
Знам как сте настървени за отпор
на строфи с корени - устои
от Кирилицата свещена възсияли
на солунските братя с благослов.
Познавам острия ви стил. Грешите!
Прицелвате се, но не съм Ахил
с пета незащитена.
Мишената сгрешена е, безродници!
Крилата ми незрими са за вас,
дори и сенки от размаха им
недосегаеми са за стрелите ви.
И денем, нощем, та до сетен час
с Пегас ще сме тандем.
Свалете гарда си, безбъдници!
Прескочил бариерата със знака "Стоп"
в галоп препуска светлият,
магическият кон крилат,
развял дъгата - грива в синевата.
Напред юздата води го
и вашият измислен Рубикон
не ще възпре ездата.
Присъствие
На Евтим Евтимов
Когато гробът на поета
урната с праха пое
поклонници двамина -
невидими випгости
въздишките си сляха: Северняк
през долини преминал
и Южнякът път дотук
пребродил от Пирина.
Изрече някой Бог да го прости,
а друг лирик брат назова го
с чиста проверена кръв
от верните потомци на монаха -
всесвятият Паисий.
Криле размаха, извиси се птица
във ведрото небе.
Цветче ли спусна?
Дали не бе отвъден знак,
мираж или видение
като звездица блесна?
А може би душа митарства -
търси светлина...
От дарба как се страда знам,
но моя стих ограда не признава,
за песента ми зид граничен няма!
Не ви напускам. Тук съм! - с глас
баладичен проговори тишината...
Венцеслав Пейков е роден на 29 май 1939 г. в София, но израства в Ловеч. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", учителства и е бил редактор, отг. редактор и коментатор в БНТ. Издал е сборници с поезия и проза, между които "Утрото се ражда с вик", "И нашепва Осъм", "Бермудски сияния в годината на Петела", "Залци от Божията пита", "Богомолно време", "Поборникът". Съставител е на две поетични антологии. Той е един от основателите на "Бардфест Ловеч". Член на СБП и СБЖ.