През природата

Алексей Балиев, наблюдател на "Российская газета"

Във връзка с постоянното разширяване на мрежата от евроазитски тръбопроводи особено значение придобиват екологичните рискове и съответно факторите на строителстелството и експлоатацията на тези системи. Преди всичко това засяга Русия, която днес заема първо място в света по дължина и капацитет на нови петроло- и газопроводи. Освен това Руската федерация е един от световните лидери по дължина и мощност на действащата мрежа от тръбопроводи.
Един от най-големите в света газопроводни проекти е изграждането на газопровода "Норд Стрийм" (Северен поток - Северноевропейския газопровод) по дъното на Балтийско море - в посока към Германия, Централна и Западна Европа. В комплексната екологична сигурност на тазия артерия вече са вложени много милиарди американски долари. В резултат на това към момента експлоатационните параметри на тази система гарантират природозапазващи показатели на строителството и дейността на новата газопроводна система.
По последни данни на Балтийския филиал на Фонда за дивата природа (WWF, август 2010 г.) "строителството на газопровода по дъното на Балтийско море сега ще е много по-екологично сигурно, отколкото се планираше първоначално. Това е резултат от преговорите между BUND (германския филиал на екологичната организация "Приятели на Земята" - бел. ред.) и WWF с консорциума "Норд Стрийм".
Операторите гарантират, че те ще вземат допълнителни мерки за защита на природата при изграждането на газопровода, което включва например нов метод при земекопните дейности. А финансирането на компенсационните мерки на природоопазващия профил ще бъде увеличено с повече от 10 милиона евро.
Като взеха предвид тези фактори, BUND и WWF оттеглиха протеста си от административния съд в Грейфсвалд (Германия) и по този начин строителството на Северноевропейския газопровод занапред няма да бъде застрашено. А според директора по природоопазваща политика на WWF в Русия Евгений Шварц, "ако компанията поема по-високи екологични ангажименти, това свидетелства, че тя смята екологичната отговорност за съществен фактор при конкуренцията на глобалните пазари".
Газопроводът "Северен поток", който ще е с дължина 1200 км, е принципно нов маршрут за износ на руски газ в Европа. Артерията ще мине по дъното на Балтийско море от Виборг (Ленинградска област)  до Грейфсвалд (Германия). Пускът на първата линия, с капацитет 27,5 млрд. куб. м годишно, според плановете ще е през 2011 година. Изграждането през 2012-2013 г. на втората линия на този газопровод ще позволи да се увеличи капацитетът на "Северен поток" до 55 милиарда кубически метра годишно. Участници в консорциума са руският "Газпром" с 51% акции, германските "Wintershall Holding" и "E.ON Ruhrgas" - по 20% акции, и холандската "Gasunie" - 9% акции. В най-скоро време в тази структура ще може да се включи и френската "GDFSuez".
Другият голям тръбопроводен проект е петролопроводът "Източен Сибир - Тихи океан (ВСТО). Трасето на тази артерия е Тайшет-Сковородино-Хабаровск-пристанище Козмино с разклонение на североизток към КНР (Сковородино - Дацин). За пръв през цялата икономическа история на СССР и Русия далекоизточният регион на Руската федерация и съседните с нея страни ще бъдат съединени от нов междурегионален тръбопровод. Неговата мощност е до 30 млн. тона годишно, а дължината е близо 4000 километра.
След неотдавнашното изтичане на петрол от този тръбопровод в Амурска област и Саха (Якутия) бяха предприети мерки по ликвидиране на последиците от тези аварии. В частност бяха построени две съвременни диги. Те според данните на държавните екологични експертизи днес осигуряват 100-процентната сигурност на споменатия петролопровод по отношение на околната среда.
По време на проведената неотдавна в Думата "кръгла маса" по проблемите на екологичната сигурност при добива, съхранението, транспоритерането на петрол и петролни продукти първият зам.-председател на Държавното събрание на Република Саха (Якутия) Александър Морозкин отбеляза, че през 2009 г. на територията на републиката е започнал да действа петролопроводът Източен Сибир - Тихи океан (централният участък на тази артерия минава през южната част на Якутия - бел. ред.). Той припомни, че сега екологичното, технологичното и атомното наблюдение на дейността на ВСТО се осъществява от междурегионалните отдели на Далекоизточното и Западносибирското управление на Ростехнадзор, които са базирани в Хабаровск и Новосибирск. Морозкин обаче предложи тези отговорности да се възложат на онзи териториален орган на Ростехнадзор, на чиято територия се намира обектът. Много по-целесъобразно е състоянието на якутския участък на петропровода да се контролира в самата Якутия, а не в Новосибирск или Хабаровск, подчерта той.