ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Седим с моя приятел Серафим в личното му заведение, пием от личното му уиски и реално погледнато всичко би трябвало да бъде наред. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Приятелят ми Серафим е мрачен, та мрачен.

- Какво ти е бе, Серо? - питам го. - Какво си се начумерил такъв? Да не ти се е случило нещо лошо?

- Случи ми се - отвръща той.

И ми разказва, че му изчезнал счетоводителят.

- Е, много важно! - викам. - Ще си назначиш нов счетоводител! Сега счетоводители - под път и над път!

Приятелят ми Серафим обаче обяснява, че заедно със счетоводителя изчезнали и петдесет хиляди лева от касата.

- Виж, това е лошо! - викам. - Сега първо трябва да го намериш, после трябва да го съдиш. После в съда трябва да докажеш, че вредата, която ти е причинена, не е при или по повод на изпълнение на трудовите му задължения. Знам ги аз тия работи, цели два семестъра съм учил право… Според правилата на член двеста и трети, алинея втора от Кодекса на труда, тоест по реда на член четиридесет и пети от Закона за задълженията и договорите… 

- Абе, какви трудови задължения, бе! Какви задължения, какви договори?! - прекъсва ме той. - Взел парите от касата и изчезнал! Може ли това да му е трудово задължение?!

- Е, тогава нямаш проблеми! - на свой ред го прекъсвам и аз. - Отиваш в полицията, полицията го намира, съдиш го и край!

- Полицията! - сумти приятелят ми Серафим. - Тя, полицията, не можа да ми намери джипа, та ще го намери него!

Обяснявам му, че джипът най-вероятно още на втория ден вече е бил разфасован и продаден на части, а счетоводителят едва ли е разфасован. Най-много той де е разфасовал някоя и друга хилядарка.

- Така че - казвам, - първо - полицията, после съда и готово!

- Неее… - клати глава той. - Нито ще го търся, нито ще го съдя!

- Защо?! - вдигам вежди учудено аз. - Петдесет хиляди не са малко пари!

- Не са - съгласява се той с въздишка. - Но и друго да ти кажа… И жена ми изчезна…

- Е, едното какво общо има с другото? - питам. - Или и жена ти е отмъкнала петдесет хиляди?

- Не, тя - не! Взела си е само бижутата. Обаче се страхувам, той да не е отмъкнал и нея! И ако го намеря, и го накарам да върне парите, той ще вземе да върне и жена ми!

- Дааа, Серафиме… - въздъхвам аз. - Този казус наистина е сложен! Казвам ти го като човек, учил цели два семестъра право… Наистина сложен казус…

Лицето на приятеля ми Серафим обаче изведнъж започва да се прояснява.

- Майната им на парите! - вика. - Петдесет хиляди къде не отишли! Обаче тая, моята, като я знам… Така ще му почерни живота, че по-голямо наказание не му трябва! Пада му се на гадината!

След тези думи приятелят ми Серафим със сатанинска усмивка поръчва на сервитьорчето да донесе още една бутилка уиски.