Пресътворен летопис

"Старият Бургас" е най-новата книга от поредицата "Отечество любезно" на авторитетното издателство "Захарий Стоянов". Нейният автор Стоян Райчевски, както и община Бургас заслужават всеобща похвала от бургазлии и гостите на черноморския град. В първата част на книгата изследователят на миналото е подбрал основните и някои малко известни писмени извори за историята на Бургас: от описанието на турския пътешественик Хаджи Калфа (1638 г.) до описанието на Бургаския залив и Бургас от капитан Зацарени (18 февруаари 1878 г.). Във втората част - "Бургаска хроника след Освобождението", Стоян Райчевски е пресътворил спомени, кореспонденции и документи, издирени от сборници и книги, от вестници и сипсания, от музеи и архиви; подредил ги е хронологично по дати и години в малки и неголеми по обем статии за събития и явления от стопанския, обществения и културния живот на бургазлии до 1939 г.
Няма спор, че за гражданите и гостите на Бургас най-любимо място за разходка е Морската градина. По-възрастните кореняци и днес я наричат "Булеварда", тъй като в южната част на морския бряг е минавал стар крайморски булевард. Но кога е започнало изграждането й, откъде са доставени първите екзотични дървета и храсти? По коя инициатива и кога е бил издигнат първият паметник в сенчестите й алеи? Въпроси, на които малцина биха дали верни отговори.
Морската градина навърши сто години, началото на алеята на признателността е положено на 14 юли 1933 г. със създаването на общоградски комитет за напредъка на Бургас. Комитетът поръчал през 1934 г. на скулптора Васил Вичев да изработи три бюста на националните герои Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев. След него към родолюбивата инициатива се присъединила Сливенската дружба в Бургас. На свой ред тя възложила на същия скулптор да изработи бюст на Хаджи Димитър, който краси Морската градина от началото на 1935 г. Същата година сливенци поръчали изграждането на паметник и на втория по достойноство герой - Добри Чинтулов... Един след друг пред очите на бургазлии са никнали паметниците на борците ни за духовна и политическа свобода. Редом с десетките паметници на българи, посетителите откриват и тези на Александър Пушкин, Адам Мицкевич и на други бележити личности.
Книгата ще бъде представена на 18 април от 17.30 ч. в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".