Премиерът търси медийни изяви

Загриженият за доброто на България екранен артист Бойко Борисов събра в късна вечер управленския си екип, за да изясни драматичните събития в Турция със съдбоносното си заключение, че насилието ражда насилие, а власт се взема с избори, а не с танкове, необходимо било да се спазва конституцията. Той се обръща с поглед ту към едната страна от подвластните му министри, ту към другата от началници на служби, вземайки всички за пълнеж на екранна картина, изразяваща    своето мълчаливо присъствие по проблемите, по които говори шефът на правителството. След като успокои зрителите, че всеки от тях си изпълнява задълженията, например Митов забранил на посланика ни в Турция да говори, той ги повежда по стълбите към Министерския съвет, където нощно време ще умуват по възникналата ситуация за българите в съседна Турция, които сами без тях се справят с нея, намирайки начини да се приберат в България. Това е отбиване на поредния номер на загриженост пред услужлива телевизия.
Българският спортсмен дълго мълчи пред хвърлената му ръкавица да се кандидатира за президент, а накрая дълбокомислено заяви: "Аз мислех, че е някаква шега. На мен жена не ми е давала ултиматум". Изпратеният му ултиматум го вкара в конфузна ситуация, която той се опита да прикрие чрез "Господари на ефира", без да се срамува от предложението си председателката на БСП Корнелия Нинова да се кандидатира за президент. Смелостта на екранния герой изчезва, когато усеща, че една дама смело и енергично го настъпва и разнищва корумпираната му власт, чийто край не е твърде далеч. Подобен извод намира потвърждение пред освиркването на Цецка Цачева от присъстващите на Роженския многохиляден фолклорен събор.
Смелият международник Бойко Борисов начерта грандиозен път между Техеран и София, по който беше тръгнал да продава оборудването на АЕЦ "Белене", а се задоволи да продаде само български пчелен мед. Толкова може, толкова постига. Да са живи и здрави услужливите медии, разнасящи по ефира загрижените действия на днешния ни архитект на пътища, чиято слава може да задмине Кралимарковската. Дали, ама надали!

Никола Чолаков, Горна Оряховица