Преломът

Битката при Сталинград е един от повратните моменти на Втората световна война, и е смятана за една от най-кръ-вопролитните и съдбоносни схватки в човешката история. Този сблъсък е белязан от жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви. Битката започва с обсадата на Сталинград (днешен Волгоград) в южна Русия и отбраната вътре в самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с разбиване силите на Оста в и около града. Смята се, че общият брой на жертвите в този титаничен сблъсък е между един и два милиона. В тази битка силите на Оста губят около една четвърт от личния състав на военните си сили, заети на Източния фронт, загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз от своя страна губи около един милион войници и население по време на битката, но тя става началото на изтласкването на Оста от СССР и е един от основните фактори за победата над Третия райх през 1945 г.. Ето какво се случва в периода между 17 юли 1942 г. до 2 февруари 1943 г.

Членовете на Военния съвет на Сталинградския фронт: Хрущов, Кириченко, Чуянов и командирът на фронта Ерьоменко, декември 1942 г.

През лятото на 1942 г. Хитлер твърдо е решен да завърши успешно войната. Главните усилия той насочва на юг, към Кавказ, с намерението да разгроми Червената армия веднъж завинаги, да завземе съветските ресурси и икономически центрове, а след това евентуално да се насочи отново към Москва. 
Група армии “Юг” е разделена на две части - група армии “А” поема към Кавказ, а група армии “Б” - към Сталинград. Германската армия успешно е преживяла тежката руска зима и съветското настъпление и изглежда този път нищо не може да спре нейното настъпление. И наистина първите юлски дни на 1942 г. минават под диктовката на Вермахта, немските войски успешно пробиват съветската отбрана, достигат река Дон и превземат отново Ростов.
Съветското командване спешно предприема мерки за спасяването на ситуацията. На 12 юли е създаден Сталинградският фронт (командван не от кого да е, а от бившия Нарком на отбраната Се-
мьон Тимошенко), а на 17-и влиза в бой с настъпващите немски войски. Превземането на Сталинград е поверено на усилената 6 армия на Паулус от група армии ”Б”. През втората половина на юли край бреговете на Дон се разиграват тежки боеве, в които немските войски напредват с огромни загуби. Затова в самия край на месеца 4-та танкова армия на Хот е пренасочена от Кавказкото направление към Сталинград, за да окаже помощ на Паулус. Съветската отбрана се крепи на две армии – 62-ра и 64-та, които също понасят тежки загуби.
През август 6-а немска армия се вклинява все по-дълбоко в съветската отбрана и на 21 форсира Дон и навлиза в сталинградските предградия. На 23 август 4 въздушен флот на Рихтхофен осъществява унищожителна бомбардировка на града, превръщайки го в огромно огнено море. В същия ден съветските редици са разцепени на две и положението за отбраняващите града започва да изглежда безнадеждно. Едно обаче остава сигурно: градът ще се защитава до последно, отстъпление на левия бряг на Волга няма да има.  На 13 септември боевете се пренасят по улиците на Сталинград.
Градът е превърнат в горящи развалини, в които германци и руснаци с невиждан фанатизъм се бият до смърт за всяка пряка и всеки етаж. Времето на тактическите планове и дръзки маневри е отминало, сега всичко зависи само от сражаващите се войници. Отбраната на Сталинград поема командващият 62-а армия Василий Чуйков, който е принуден да оперира с крайно ограничени средства. И въпреки всичко немското настъпление, измервано само преди месец в километри за ден, сега достига размери до няколко преки за ден, платени с огромно количество кръв. Така първият удар е успешно отразен.  Вторият удар германците нанасят на 14 октомври, този път насочвайки се към промишлените райони на града - Сталинградския тракторен завод, “Красный Октябрь” и “Барикады”. Хиляди намират смъртта си в опитите да превземат етаж или стълба, но и тези тежки боеве не донасят успех на Вермахта. А в това време съветското командване подготвя мощно контранастъпление, което да унищожи цялата 6-а армия.
За целта са подготвени огромни оперативни резерви (37 дивизии), които въпреки критичната ситуация в града остават на левия бряг на Волга (за целия период на отбрана едва 5 стрелкови дивизии са пратени на помощ на защитниците). През последните дни на октомври германската армия губи по улиците на града най-добрите си съединения. И въпреки очевидния неуспех Хитлер заповядва последна масирана атака към съветските позиции. А до съветското контранастъпление остават броени часове...
Германските военачалници не отчитат възможността врагът им да нанесе ответен удар. Увлечени в превземането на града, те пращат най-добрите си съединения в настъпление, а на фланговете си слагат румънски части, които значително отстъпват по бойни качества както на тях, така и на Червената армия. Съветското командване разбира това и нанася удара си именно по тези съединения.
На 19 ноември в настъпление преминават Югозападният и Донският фронт, а ден по-късно и Сталинградският. За кратко време сломяват съпротивата на румънците и на 23 ноември армията на Паулус е обкръжена. В Сталинградския котел попадат 330 хиляди души. В същото време Хитлер категорично забранява всякакво отстъпление и армията е принудена да чака спасяващ деблокиращ удар. За тази цел е повикан фелдмаршал Манщайн, който трябва да оглави група армии “Дон”, създадена с цел да пробие обръча около 6-а армия. Но въпреки всичко настъплението на Манщайн от 12 декември претърпява провал и армията на Паулус остава блокирана в града.
Надеждите за спасение умират окончателно, когато се проваля и въздушният мост, който трябва да снабдява армията в провизии. Вместо обещаните 600 тона дневно, доставките рядко надвишават 100. Така, затворена без провизии, изложена на руската зима, 6-а армия бавно умира в Сталинград. И въпреки всичко тя не се предава. Паулус си дава ясна сметка, че удържа огромно количество съветски войски, които, ако се освободят, биха могли да достигнат Ростов и да отрежат цялата група армии “А”, намираща се в Кавказ, с което би рухнал целият южен фланг на германската армия. На 8 януари Рокосовски изпраща ултиматум до германските военачалници в Сталинград, настоявайки те да сложат оръжие доброволно. След последвалия отказ пред Рокосовски не остава друг избор: унищожение на немската армия. На 10 януари Донският фронт преминава в настъпление и за кратко време разчленява немските позиции на две. Изтощените германски войски нямат възможност да се противопоставят на удара и са разгромени. Но въпреки всичко Хитлер отново забранява на армията да се предаде. Вместо това той произвежда Паулус във фелдмаршал, с явния намек, че с това той ще се отбранява до последно, а накрая ще се самоубие, за да не попадне в плен. Но на 31 януари Паулус се предава, ставайки първият пленен немски фелдмаршал.  На 2 февруари се предава и другата част от котела, а общата бройка пленени войски достига 91 хиляди души.  Победата при Сталинград е от историческо значение. Именно тук, край бреговете на Волга, Вермахтът понася най-тежкото си поражение до момента и с това се поставя началото на обрата във Втората световна война. Разгромяването на 6-а армия има военни, икономически и политически последици. С края на тази армия се слага и край на немските амбиции на юг, тъй като група армии “А” е принудена да се изтегли от Кавказ, което означава, че кавказкият нефт остава в съветски ръце.
Победата при Сталинград доказва, че Червената армия може да се справи с Вермахта, а и засилва антифашистката съпротива в Европа. Също така държави, които дотогава са били на границата на съюзяването с Германия, след тази битка отказват участието си в Тристранния пакт.