26 Август 2019понеделник12:31 ч.

Прекият път към рая

С всичко в Индия е така - видимото е само незначителна част от невидимото, само фрагмент от невероятните пластове на миналото и бъдещето...

/ брой: 191

автор:Йото Пацов

visibility 1123

Пътувай не с краката, а с душата - казва ми моят спътник Артър Бъртън като първа препоръка за пътешествието ни из Индия. Всъщност във физическия смисъл ние не пренебрегваме нито едно средство за пътуване, още повече че цената за двамата ни е напълно еднаква - ние не плащаме нищо на никого. Аз - защото нямам пари, Артър - по принципни съображения. Той е анархист-пацифист, и поради това е против "Системата" - така нарича държавата, железниците, градския транспорт, финансовата система. Вярно е, че тегли пари от сметката си в "Сити банк" за разни нужди, но е и против парите.
А аз съм пристигнал със 110 американски долара. Те постепенно се стопяват в рупии по пътя и изчезват, а трябва да ми стигнат за повече месеци напред. Всъщност разходите ни са никакви - само за минерална вода, рядко за малко храна, когато изнемощеем съвсем. Иначе пътуваме пеша - както незабравимите 130 км от Алахабад до Варанаси след воловете на поклонническия керван, или на автостоп, както от Бодгая до Навадуип и Маяпур, през гъсталаците на Бенгалия, или гратис - както по корабчетата на Ганг - от Дакшинесвар до Калкута. Най-интересно е по влаковете, за които също не си купуваме билети, макар че във всеки вагон пише на сто места по стените - заловеният без билет се осъжда на три години каторга.
Нищо - ние си пътуваме гратис, защото Артър не е съгласен със системата. Влаковете тук са особени - много по-широки и високи от нашите, с нарове на три ката, на прозорците - стъкла, щори и решетки, за да не може никой да се качва през тях. При това невъзможно е да се преминава от вагон във вагон. Та сядаме ние под червения страшен надпис, ако има къде да седнем, или лягаме на пода пред тоалетните, или провисваме на стъпалата на външните врати - всеки вагон винаги е препълнен до покрива.
Жужат вентилаторите по тавана, индусите си приказват на техните си хинди, телугу, раджастани, гуджарати, малаялам, дихари, пари, ури и тям подобни езици, а ние чакаме кондуктора да ни хване, да разбере с изумление, че двама европейци пътуват гратис, и да ни свали на поредната гара. За да се качим в друг вагон на същия влак, и същият кондуктор да ни хване и свали след сто-двеста-триста километра отново. Или за да чакаме следващия?
Но във Варанаси пристигаме пеша. Градът се е проточил на повече от 20 километра по западния бряг на Ганг, с многобройните си пристани, всеки със свое име, с многобройните каменни стъпала, които слизат към реката. Зад пъстротата, шума,  праха и оживлението прозира такава древност, че дъхът ми спира. Храмовете са хиляди, и за да видим поне част от тях, ние още в първия си ден тук се присламчваме към монаси-пилигрими от Световното общество за Кришна съзнание - наши неизменни гостолюбиви домакини по пътя ни из Индия.
Минаваме с лодка по цялото крайбрежие на древния град, спираме и посещаваме най-известните храмове, участваме в ритуалното къпане в Ганг. На следващия ден вече тръгваме пеша от единия край до другия на каменното крайбрежие, през групи поклонници, монаси, хора, които са дошли да се изкъпят и операт в реката, стада биволи, групи мустакати полицаи, преметнали като тояги на раменете си английски карабини от Първата световна война.
И постепенно разбирам, че Варанаси, който като всеки друг древен град в Индия има и други имена - Бенарес и Каши, съвсем не напразно е епицентър на шиваизма. По индийските мерки той не е голям - едва около милион жители. Но както те, така и няколкото милиона пилигрими, които се стичат тук от цяла Индия и от цял свят, вярват, че когато настъпи за пореден път Всемирният потоп, единствен от градовете Варанаси ще остане над водата - извор на Вечната божествена светлина. Защото Варанаси не е просто град, а брод през безконечния поток от раждания и смърти, брод, през който човек може да мине към пределите на вечния живот и вечното блаженство. Варанаси разкрива дълбоката същност на всеки от нас. И ако човек има щастието да умре именно тук, то в погребалната клада изгаря всичко временно, непотребно, себично, материално и пречистената от свещения огън душа се слива с Абсолюта, с Бога и прекъсва обременителната безкрайна верига от раждания и смърти. Ето защо много индуси, усетили края на живота си, идват с последни сили тук, за да издъхнат на каменните стъпала на свещения град, да умрат тук, за да не умрат вовеки, да се освободят от тленното и да постигнат истината и така да се слеят със Светлината?
Вървим ние из този древен град и аз постепенно разбирам, че това, което виждам, е само върхът на необозрим каменен храм, погребан в дълбините на времето. С всичко в Индия е така - видимото е само незначителна част от невидимото, само фрагмент от невероятните пластове на миналото и бъдещето, слаб светлик на хоризонта между бездната на морето и бездната на небето. Усещам в себе си радостното съзнание за това сред тежкия пушек на погребалните клади - някои лумват сега, когато спираме до тях, и върху дървата са положени покойници, завити от глава до пети в оранжеви савани с отпечатани на тях ведически текстове. Други вече са нетърпимо гореща жарава, черна под яркото слънце, сред която личат почернели овъглени човешки останки. Погребението тук не е интимен акт, кремацията се прави всенародно, на същите стъпала над Ганг, на които изпосталял аскет разяснява древните упанишади, майка кърми детето си, жени простират наръчи пране, голи деца лудуват из водата, пепелив саду от Хималаите премята през врата си кобра с люспи от слънчеви искри? И над всички тях, над всички нас като апотеоз на вечното в борбата му с мимолетното се извисяват пирамиди, старателно нарязани и наредени дърва - за погребалните клади, които ще лумват тук и утре, и вдругиден, и докато свят светува, за да ни пречистят чрез огъня от себичния ни егоцентризъм и самодоволното ни високомерие?

Български ТЕЦ-ове горят боклука на Италия

автор:Дума

visibility 0

4 милиарда лева годишно доплащат пациентите в болниците

автор:Дума

visibility 37

Спират топлата вода в няколко района в столицата

автор:Дума

visibility 76

КЗК шикалкави за Ковачки, правела секторен анализ

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 163

Очакват 21 тона злато от "Ада тепе" за 8 г.

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 163

Могат да се подават искове срещу фалиралата "Олимпик"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 163

Пчеларите се оплакаха от слаби добиви и ниски изкупни цени

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 163

Огън бушува по цялата Земя

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 163

"Союз МС-14" пак ще пробва да се скачи с МКС

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 163

Ким се хвали с нова ракетна установка

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 163

НАСА разследва първото престъпление от Космоса

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 163

Законът "Анти-Нинова" няма да спре БСП!

visibility 338

/ брой: 163

Бухалка по сървъра

автор:Валентин Георгиев

visibility 235

/ брой: 163

Поуката

автор:Деси Велева

visibility 173

/ брой: 163

Еленко Божков: ЕС може да забави процедурата за "Белене"

автор:Мая Йовановска

visibility 301

/ брой: 163

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ