Преходът по пътя

Вълко Вълков

Беше края на 1989 г. Година, която откри нова страница в историята на България. Година, която даде старта за преход към пазарна икономика. Тогава политическата обстановка беше много сложна, противоречива и непредсказуема. Конфронтацията стигна своята кулминационна точка. Злобата, омразата и завистта като злокачествени образувания започнаха да разяждат организма на нашето общество. В условията вече на плурализма се появиха много партийни субекти. Заедно с това се появи и партийното противоборство. И въпреки взривоопасната обстановка преходът от планова към пазарна икономика се извърши по мирен начин. Уникално събитие в нашата многовековна история.
В съответствие с изискванията на пазарната икономика се извършиха радикални промени в държавното управление, законовата нормативна уредба, формите на собствеността и икономическите и финансови механизми на управление.
Уравнението на прехода беше с много неизвестни. Нямаше исторически опит.

Нямаше готова рецепта

за механизма на прехода. Политиците бяха изправени пред много неизвестни препятствия и предизвикателства на времето. Още в зората на прехода политиците поникнаха като гъби по трибуните на митингите и събранията. Тяхното мото беше - светлото бъдеще. То обаче остана само в сферата на нашите мечти. На по-късен етап една част от тях загубиха своя политически заряд и изчезнаха безследно от политическото пространство. Държавата се намираше в безпътица. Има една народна мъдрост: "Ако си тръгнал за някъде и не знаеш пътя - никога няма да стигнеш". Беше необходимо да се трасира посоката на развитие. В исторически план съществуваха два пътя: единият - на съхранение и надграждане на икономическия потенциал на страната. Път на съзиданието. По този път тръгнаха някои страни от Източния регион (примерно Чехия). Вторият път е пътя на разрухата. Тогавашният управленски политически екип избра този път. Това стана с активното съдействие на външни фактори. Водеща роля изигра разработения през 1990 г. План Ран-Ът, който бе връчен на правителството. По мое мнение той се базира главно на

три опорни точки

Първо. Държавата да преустанови своето присъствие в сферата на българската икономика. Цените и ценообразуването да се либерализират. По тази клауза държавата трябва сега да напусне и последния си бастион на регулация - либерализиране цените на електроенергията и водата. С това се създават условия за увеличаване на цените.
Противно на либералния модел, Европейският съюз прилага всеобхватен модел на регулация на важни макроикономически параметри в рамките на общността. Определя квоти (лимити) с определено количествено и стойностно изражение, приема директиви със задължителен характер, определя стандарти за качество на стоки и услуги, параметри за износ и данъчни нормативи. Наред с това определя и някои цени (защитни цени).
Държавата у нас си запази някои важни икономически лостове. Съставя, приема и упражнява изпълнението на държавния бюджет, определя вида и размера на данъците, митата, акцизите и др. Освен това определя законовите и поднормативни актове, осигурява реда и спокойствието във вътрешен и международен план.
Второ. Да се извърши приватизация на всички активи на страната. Тази политика и сега продължава. В някои страни от ЕС държавната собственост е над 20% и успешно функционира в условията на конкуренцията.
Механизмите, ходовете, условията, критериите и хоризонта на прехода не бяха определени предварително от политическите сили. Това доведе до

много несполуки

и особено в областта на икономиката. Затова възприетият модел за приватизация беше неуспешен. Индустрията и селското стопанство рухнаха. Стотици предприятия бяха закрити. Над 2000 бяха приватизирани. Те се продаваха под тяхната пазарна стойност. Едва 10% от тяхната балансова стойност постъпи като приходи в републиканския бюджет. Различните форми на приватизация (касова, масова, РМД-та), приключиха с негативни резултати. Не ми се говори за акционерите с боновите книжки.
Създадоха се условия за първоначалното натрупване на капитала. Създаде се и първоначалният контингент на армия от безработни.  
Трето. Създаване на благоприятни условия за чуждестранните инвестиции. По време на прехода влагането на капиталови разходи в производствените сектори е незначително. Това важи особено за чуждестранните инвестиции. Те се влагат предимно в сферата на потреблението и услугите, където печалбата се реализира най-бързо във времето. А примерно в индустрията печалбата постъпва на по-късен етап - продължителен цикъл на строителството. Затова чуждестранните инвестиции се влагат в банковия сектор, комуникациите, търговските вериги и енергетиката. Всичко това влоши структурата на българската икономика. От производствена

тя се превърна в потребителска

И неслучайно към 80% от потребителските стоки се осигуряват от внос. Това е основен фактор за формирането на отрицателно валутно салдо. Със стойността на салдото се намалява масата на брутния вътрешен продукт (БВП). За първите седем месеца на 2015 г. отрицателното външнотърговско салдо е над 3,7 милиарда лева, въпреки че вносът е увеличен само с 5,3%, а износът расте с 9,4%. През второто тримесечие на 2015 г. относителният дял в брутната добавена стойност е: за индустриалния сектор - 30,6%, за аграрния сектор - само 4,4%. Секторът на услугите има най-висок относителен дял - 65%. Преди промяната (1989 г.) съотношението беше точно обратното.
Живеем в условията на пазарна икономика, където цените на стоките и услугите са либерализирани. Често пъти някои длъжностни лица определят тези цени за високи и спекулативни. В това може да има и нещо вярно. Но това няма никаква юридическа стойност в условията на либерализацията. Парната икономика създаде условия на търговския хоризонт да се появят плеяда посредници, прекупвачи, комисионери и брокери, които имат "голямата заслуга" за

 увеличаване на цените

И да вземат големия пай от това увеличение за сметка на производителите и крайните потребители.
В ранните години на прехода се възприе идеята за изграждане на социално насочена пазарна икономика. Основен елемент за това е преминаването към безплатно здравеопазване и образование. Тази социална придобивка успешно функционира в някои страни от ЕС. У нас на този етап липсват финансови ресурси за постигане на тази цел.
При създадени благоприятни икономически условия може би е правилно проблемът да се ешелонизира във времето на два етапа. Първият - да обхване слабите слоеве от населението - деца, инвалиди, ветерани от войните, многодетни майки, ученици, студенти, пенсионери и безработни, а на втория - и останалия контингент. Наложително е реализацията на тази важна социална придобивка да бъде неразделна част от програмните документи на левите политически сили.
Преди време се посочи като успех финансовата стабилизация на страната. Това най-малкото не е коректно, когато

нашата нация е най-бедна

в ЕС, когато доходите на другите страни членки на ЕС са по-високи 10-15 пъти. Взетият заем от 16 милиарда лева е показател, че такава стабилизация е привидна.
В последно време реформите като средство за изменение на статуквото придобиха актуален характер. Да се провеждат реформи е полезно дело. Проведените досега реформи обаче не дадоха очакваните резултати. Липсва надежден методологически инструментариум за разработването на системата. Разчита се на самодейността. В публичното пространство няма в текстуален вид публикуван програмен продукт на реформа. Реформите не са фактор за икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на доходите. В последните десетина години в ЕС шестваше реформаторската концепция. Новото ръководство на съюза прие друг курс - курс на инвестиционна политика. За целта в действащия вече програмен период се заделят 315 милиарда евро с инвестиционно предназначение. Целта е да се намали безработицата, която в последните години достигна до 27 милиона в рамките на общността.
Разрухата не отмина и партийните структури. Настъпи

повсеместен разпад

Няма партия, която да не се е роила на няколко образувания. СДС и БСП се взривиха отвътре. Борбата за власт се превърна в лична кауза. Няколко партийни деятели напуснаха редиците на столетницата и образуваха минипартии. Ренегати е имало, има и ще ги има. Такава е историческата действителност. Обективният критерии на политическите дейци не е в колко партии са се подвизавали, а дали с личните си действия са допринесли за намаляване на безработицата и повишаване на жизнения стандарт. Всичко друго са субективни хвалебствия.
И още по някои събития по време на плановата и на пазарната икономика.
По времето на плановата икономика се допуснаха немалко грешки от различно естество. Но и в условията на пазарната икономика се допуснаха не по-малко. Имаше позитиви, но имаше и негативи:
* Още в първите години на прехода се създадоха условия за демократизиране на нашето общество, функциониране на плурализма, свобода на словото и печата, свободно изявяване на вота при избори и др. Значителни средства се инвестираха в строителството на автомагистрали, метрополитена в София и други обекти от национален и локален характер. Настъпиха и отрицателни явления. Някои от тях вече се посочиха. Ще добавя само, че по време на прехода селата опустяха, училищните сгради в тях - също. Те се превърнаха в паметници на демографския срив и разруха.
* По време на плановата икономика се изгради съвременна индустрия и високомеханизирано селско стопанство. Здравеопазването, образованието и погребенията бяха безплатни. Безработица нямаше. Характерен белег на прехода е безработицата. Най-висока безработицата беше през 2001 г. - 708 729 души (над 18%). В следващите години безработицата бележи трайна тенденция на намаление. През 2003 г. е 48 9343 души. През месец август 2015 г. - над 300 хиляди души (9,3%). Световни експерти считат, че е нормално безработицата да бъде от порядъка на 7%. Това социално явление стана причина близо 2 милиона наши сънародници да напуснат своята родина и да търсят препитание по чужди земи. С това се даде стартът за стопяване на българската нация.
* По време на плановата икономика се изгради националната транспортна система на страната. Железопътният транспорт се появява още по времето на турското робство - 1866 г. Останалите видове транспорт (автомобилен, воден, въздушен и тръбопроводен) се изграждат в периода на плановата икономика. Към 1970 г. се създава и международен автомобилен транспорт (СО "МАТ"), най-голямата тогава фирма в Европа. Водният и международният автомобилен транспорт функционираха в условията на пазарна икономика. Удвоени и електрифицирани бяха основните железопътни направления. Парната тяга отиде в летописите на историята. В условията на пазарната икономика железопътният и водният транспорт се върнаха назад своето развитие. Автомобилният транспорт се развива с ускорени темпове. Ускореното развитие на автомобилния транспорт е в нарушение на екологическите изисквания, сигурността и безопасността на пътниците и товарите и нарушаване на валутния баланс на страната (внос на горива). По тези показатели жп транспортът има абсолютен приоритет. Полезно ще бъде да се изучи опитът на Германия за регулацията в тази област.
Сега железопътният транспорт е в най-тежко финансово, техническо и технологическо състояние, независимо от проведените реформи. Ежегодната загуба, високата степен на задлъжнялост към кредиторите и доставчиците (01.01.2015 г. - 570 милиона лева, в т.ч. кредитен дълг - 370 милиона лева), остарял подвижен състав и значителен срив в обема на товарните и пътническите превози. В парламента се внесе План за оздравяване на железопътния транспорт. Комисията по транспорт само повдигна настроението на железничарите. Оказа се, че комисията е транзитна гара (влизане и излизане). Ако държавата не окаже финансова помощ, този важен сектор за икономиката ще попадне в коловоза за несъстоятелност със съответните последствия.
През 1976 г. започна изграждането на автомагистралната пътна инфраструктура. През периода 1976-1990 г. се построиха и въведоха в експлоатация 236 километра автомагистрали ("Хемус", "Тракия" и други отсечки).
Спасителният път за излизане от икономическата, социалната и демографската криза е възраждането на индустриалното и селскостопанското производство. Залог за икономически растеж и условие за успешно решаване на наболелите проблеми в социалната сфера. За целта би следвало част от средствата от паричните фондове на ЕС да се пренасочат за изграждане на производствени мощности. Да се ползва собствен и кредитен ресурс. Прилагане на публично-частно партньорство. Тук вероятно ще има спънки от външни фактори. Не е изключено да има и идеологически различия. Националните интереси налагат да се приеме Стратегия за възраждането на България. Това трябва да се стори в името на националната кауза и просперитета на България. Ако не го направим, историята никога няма да ни прости. Ако не го сторим, ще продължаваме да се возим в последния вагон от европейския влак, който се тегли от германски електровоз.