Прегръщали се и стреляли...

Известната наша актриса Саша Крушарска, изпълнител на главната роля в българо-германския филм на Анжел Вагенщайн "Звезди", удостоен със специалната награда на журито в Кан през 1959 г., продължава да ни изненадва с огромната си съпричастност към инициативата на ДУМА за изграждане на паметник в София на децата, жертви на фашизма (1923-1944 г.). Сега Саша живее в Италия, но всеки път, когато си идва в България, неизменно дава своя принос за инициативата. "Когато деца загиват заради политическите безобразия на възрастните, това е страшно, защото децата са невинните цветя на нашата човешка природа", казва Крушарска. И този път при идването си в родината по празниците тя дари за паметника поредни 300 лв.

Емил Григоров от София помоли да уточним, че сумата 550 лв., за която писахме в предишната публикация за паметника, е от РС на БСП - "Надежда". В редакцията получихме и следното писмо, адресирано до инициативния комитет за паметника:

"Общинският съвет на БСП - Видин, със свое решение препоръча на партийните организации да се присъединят към инициативата за изграждане на паметник на децата, жертви на фашизма. Нашата 1-ва ОПО 2-ри квартал в гр. Видин реши да се отделят от набраните средства от членски внос 100 лв., които да бъдат преведени по сметката на инициативния комитет. Освен това, членовете на ОПО събраха с лични дарения още 67 лв. По 10 лв. дариха Румяна Рангелова, Иванка Йотова, Койчо Койчев, Цветан Славчев и Димитър Стоянов. По 5 лв. дариха Стефанка Лазарова, Златка Камбурова, Донка Илиева и Митка Войчева. Общата сума от 167 лв. беше преведена на 31.12.2018 г. ОПО от Видинската общинска организация продължава да работят по инициативата." Към писмото Димитър Стоянов, секретар на ОПО, посочва и две имена на деца, станали невинни жертви на режима през 1923 г. Това са

Георги Георгиев Тодоров от с. Арчар, роден на 30.08.1908 г., разстрелян на 27.09.1923 г. (на 15 г.); 

Цветко Йорданов Цветков от с. Ярловица, убит на 6.10.1923 г. (на 17 г.). 

В последния месец инициативата бе подкрепена още от:

Емил Гоцев - 50 лв., Иван Виденов - 200 лв., Общинския съвет на БАС Самоков - 50 лв., Руския клуб Самоков, Никола Даскалов - 30 лв., Димитър Трунчев - 100 лв., Тодор Тодоров - 100 лв., Любомир Петров - 105 лв., Мина Филева - 550 лв., Юлия и Бисер Новакови - 50 лв., Костадинка Христова - 880 лв., от Български пощи - западен регион 145 лв., Александър Султанов - 20 лв., Елина Лазарова - 50 лв., Илонка Русева - 20 лв., Ненко Ненчев - 440 лв., Общински съвет на БАС - Шумен (91 дарители) - 802 лв.

За осъществяване на инициативата

БАНКОВА СМЕТКА

Банка ДСК

IBAN: BG49STSA93000025181669

BIC: STSABGSF

(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца) 

Разказват близките 

Из кн. "Червена читанка", 1988 г. 

Иван Василев (15 г.) от с. Присойна, Разградско, загинал на 1.01.1944 г., при обсада чичо му Ангел застрелва него, годеницата си Наза и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на жандармеристите

Дълго вървели към родния край, докато новогодишната нощ срещу 1944 г. ги сварила в дола, близо до с. Божица. Тук на 1 януари се завързал последният бой. Загинали много партизани. Ангел повторил подвига на Кочо Честеменски. Никой не може да каже с точност как е станало това: дали той първо убил Наза и после Иван, или как... но има свидетели от жандармерията, те с ужас видели как се прегръщали и стреляли, прегръщали и стреляли...

Написала Иванка Василева, сестра на Иван Василев

Найден Ширтев (14 г.), овчарче от с. Любен, Пловдивско. Умира от побоищата през април 1945 г.

В последните месеци преди Девети септември полицията се беше разбесняла. При една блокада на селото арестуваха много ятаци. С тях и Найден. Били го жестоко, измъчвали го, мислели, че като е толкова малък, лесно ще се справят с него. Но синът ми не беше от лесните, държал се твърдо, по мъжки, не изтървал нито една предателска дума. 

При следващия арест враговете бяха още по-безмилостни. Хванали го пак при овцете, когато си ял попарата. Били го до безсъзнание, изпотрошили му ребрата. Като се свестил, го повели да им покаже къде се крият партизаните. С разкървавени крака Найден ги повел точно в обратна посока. Върнали го при кошарата и пак го били по израненото тяло. Забесили го с главата надолу. Кръвта изтичала от устата му, но той намерил сили да процеди през зъби: "Обесете ме като Левски, аз все негови роли играех на сцената!". Имаше хубава руса коса, оскубали и нея... Върна се вкъщи една сутрин полупребит, блед, отслабнал. Дядо му закла две овце, завихме го в овчите кожи, за да се махнат синините, но той си остана болнав. Премазаните детски гърди не издържаха и на 6 април 1945 г. угасна пламенният му поглед. 

Написала Лула Ширтева, майка на Найден Ширтев

Инициативен комитет

Анжел Вагенщайн (сценарист, писател, общественик), Велислава Дърева (журналист), д-р по филология Велиана Христова (журналист), Христо  Георгиев (журналист, писател, издател), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (бивш вицепрезидент), ген. Георги Иванов (първи български космонавт), д-р по философия Лидия Иванова, проф. Андрей Пантев (историк), проф. Искра Баева (историк), проф. Евгения Калинова (историк), проф. Иван Славов (скулптор), акад. Дамян Дамянов (хирург), Снежана Тодорова (филолог, СБЖ), Къдринка Къдринова (журналист), Емил Бехар (педагог, общественик), Емил Кало (икономист, общественик, бивш председател на "Шалом"), Валентин Караманчев (журналист, писател, общественик), Боян Ангелов (писател, СБП), проф. Благовест Вълков (архитект), Владимир Шейтанов (юрист, адвокат), Петър Андасаров (писател).