Преговори с недоверие

Откакто през ноември 2010 г. руският министър-председател Владимир Путин си тръгна от София с едно куче и куп празни обещания, дадени от правителството на ГЕРБ, отношенията между двете страни са в режим на деградация. Това личи не само от слабия стокооборот между двете държави, в който България изглежда иска завинаги да бъде на минус, но и от откровените антируски политически действия и заявления на управляващите от ГЕРБ. Да припомним, че през 2015 г. българският министър-председател Бойко Борисов и началникът на кабинета му Румяна Бъчварова публично заявиха, че по тяхно време са спрени три енергийни проекта с руско участие, и то в името на партньорството със САЩ. Да добавим, че след 2014 г. антируската реторика на управляващите и техните спътници от политическата медийна десницата премина в кресчендо, успяхме да гласуваме срещу Русия навсякъде, накъдето бе възможно, дори се изхитрихме да гласуваме и срещу Германия за "Северен поток 2". 

В България, и Цветанов се опитва да бъде неин изразител, има стабилна прослойка в обществото, която иска между двете страни да няма отношения, които по някакъв начин биха засилили позициите на Москва, не само в страната, а и в Европа, и дори в света. Оттук идва и истеричната реакция срещу проекти като "Бургас-Александруполис", "Южен поток", АЕЦ "Белене", а сега и "Турски поток". Въпреки очевидния национален интерес, политици, журналисти, околополитическият антураж, а и обикновени граждани, се изприщват само при произнасянето на името "Русия". И никакви цифри, проценти, тонове, мегавати, кубически метри и милиони долари и евро в полза на България не са в състояние да ги убедят, че може да имаме взаимноизгодно сътрудничество с тази страна. Това е факт, от който обаче не следва, че останалата част от населението трябва да губи връзка с реалността. Всъщност, референдумът за АЕЦ "Белене" през 2013 г. показа, че по-голямата част от активната част от българите все още мисли рационално. Именно тази преобладаваща част от българския народ не позволява отношенията ни с Москва да се срутят до нивото на Прибалтика например.

Предстоящата визита на руския премиер 

сигурно ще бъде гарнирана със задължителната дипломатичност и вероятно ще има и неизбежни усмивки, но преговорите между страните ще бъдат белязани от вируса на недоверието.

Ще спре ли за четвърти път България енергиен проект с руско участие, след като вече има директни заплахи на САЩ към него? Ще стане ли България държава провокатор, която в годишнината от началото на аферата "Скрипал" да я поднови, като обяви, че е жертва на руския Новичок? Ще се съгласи ли България да бъде усилено военното присъствие на НАТО, разбирай на САЩ в Черно море? Ще се съгласи ли България, ако американците поискат тя да приеме ракетна база с или без ядрено оръжие?

Преговорите между Борисов и Медведев са анонсирани по най-широкия възможен кръг въпроси, но над всички тях ще висят тези въпроси, които в момента са най-важни за Русия, защото пряко засягат сигурността й. Най-лошото е, че на тези въпроси българската страна не може да даде еднозначен отговор. Дотук, не само правителството на Борисов, но той управлява почти 10 години, американските интереси са били обгрижвани и олигавяни със завидно, пък било и срамно, постоянство. Практиката на вземаните решения потвърждава това най-категорично.

Тази практика 

внася най-голямата доза скептицизъм 

когато говорим за продължението на "Турски поток" през България. Очевидно е, че тази тема ще бъде доминираща по време на преговорите в София. Въпреки информациите, че дори се работи по газопровода на наша територия, истината е, че към момента нито има окончателно решение от руска страна, нито има "железобетонни гаранции" от страна на Еврокомисията, които Москва иска да види, преди да вложи пари и време. България вече е показвала, че може да престъпи интереса си под натиска на Вашингтон. На Борисов и компания ще им трябват доста силни аргументи да убедят руснаците, че този път няма да стане като с "Южен поток", и да надцакат гръцкото предложение. Сега нещата са много по-сериозни, защото участието в антируската коалиция ни изправя пред лишаването на България от транзитния й статус и изпадането ни в зависимост от неоосманистка Турция.

Но проблемите в двустранните ни икономически отношения далеч не опират само до "Турски поток". Българските власти вече години наред просто не знаят какво да правят с Русия, която в очите им и в тези на съветниците им от задкулисието е нещо като обременително наследство от едно друго време. Хем имаш капитал, хем се гнусиш да се занимаваш с него.

Показателно е, че например никой не знае, почти пет години след санкциите срещу Русия и контрасанкциите, 

колко и какви са загубите за България 

Няма обобщени данни от българската статистика. По оценки на председателя на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП) Георги Минчев моменталните загуби през 2014 г. са били за 40 млн. евро, които са нараснали на 200 млн. в рамките на следващата  година. Косвените загуби са спекулативни, но Минчев обърна внимание пред ДУМА, че само заради изместването на маршрута на превозвачите покрай Украйна им струва допълнително от 600 до 1000 евро на доставка. Като отчетем и загубите на българските производители от нахлулия безпрепятствено евтин внос на хранителни продукти от други държави, вероятно общите загуби за България са неколкостотин милиона евро. Но за българските власти такъв проблем няма, за него не се говори. В същото време италианци, французи, германци, австрийци нонстоп повдигат темата за загубите от санкциите, като размахват бомбастични числа. Италианците твърдят например, че губят всяка година по 3 млрд. евро.

Според Минчев обявяваният ръст на стокооборота ни с Русия всъщност крие в себе си реекспорт на тръбите за "Южен поток", а реално и през последните години имаме спад с 6-9%. Въпреки че нашият износ е много разнообразен и почти 30% от него се пада на лекарствата, скоро това може да се промени, защото Русия реализира мащабна програма за заместване на вноса и в момента в страната се изграждат над десет големи фармацевтични завода, включително на утвърдени западни компании. Председателят на БРТПП определя бъдещето на българския износ за Русия като "несигурно".  

Отношенията между България и Русия 

не могат да бъдат сведени до една тръба

Липсата на българска политика спрямо Русия е най-вече в наш ущърб. България е все по-безинтересна на Москва. Тук няма големи руски инвестиции освен рафинерията край Бургас и не би могло при този антируски климат. Няма големи проекти, защото сами ги спираме по външно указание. Един ден ще се събудим без ръководната роля на новия голям брат, в старото обкръжение, обаче без старите връзки, но в ролята на измамените камилчета. Впрочем, Русия е ограничила от 2014 г. и вноса на камили.