Предупреждението на Палмира

Георги ПЕНЧЕВ
                                             
Ако веднъж попадне човек в този мъртъв град, не може никога да го забрави. Защото наистина е неповторим. Всичко, което изживяваш на това късче земя, остава завинаги в съзнанието. Сякаш за няколко минути си живял в друг свят, докоснал си друга реалност и си прозрял много по-ясно смисъла на битието, на човешкото съществуване. А и на света!
Стъпвал съм по мъртвите улици и на други изоставени градове, които някога са били цветущи. Изживяването в Палмира обаче е много по-различно. Владее те странното усещане, че хората, които са живели тук, са излезли за минутка и всеки миг ще се върнат в този бял и красив град.
 Колкото и да са вилнели вековете и ветровете на пустинята, хубавият град на древната принцеса е опазил своята неповторимост, доизграждана търпеливо през заспалото време. Стъпвам по каменните улици, пред мен и зад мен, навсякъде встрани - бели колони на храмове, търговски домове. Не се иска особено въображение, за да си представиш какво е бил някога този град. Древните са знаели да ценят и благославят.
Палмира в техните наричания е "Венеция на пясъците", "Перлата на пустинята". Никак не е случайно, че този мъртъв град се възприема от света като един от най-забележителните паметници от І-ІІІ век по времето на Римската империя. Тогава Палмира е бил виден център на търговията в Близкия изток.
 Това е било някога, в ония тъй далечни и толкова различни времена, когато навред е имало зеленина, гори. Когато е кипял истински живот. Какво се е случило, каква беда е сполетяла Палмира?! Бях през 80-те години в този удивителен град без жители. Щастливо писателско пътешествие ме отведе по земите на древна Сирия. Още в началото сирийските писатели бяха категорични, че друго видя - не видя, но до Палмира трябва да стигна. Дори се шегуваха, че който стигне дотам, все едно се е върнал с векове назад. Не разбрах смисъла на техните думи, докато моят преводач и придружител Саид не ме поведе по дългите пътища на пустинята. Помня тези безкрайни пътища, по които не срещаш никого, а докъдето ти погледът стига - само сива и тъжна пустиня.
Когато човек стъпи в Палмира, очите му гледат много надалече. И вижда по-дълбоко истините за съдбата и бъдещето на света. Някога тук е било окъпано в зеленина, имало е живот. Легендата мълчи дали при римляните или при османците е започнало безмилостно изсичане на горите. Продължило много, много време. Изчезнали тревите, птиците, животът. Дошла пустинята, ветровете...
За това си мисли човек, когато стъпи на каменните улици на древна Палмира. Как човешката алчност и безхаберие, как късоумието могат да превърнат живота в пустиня. Тази беда за човечеството идва бавно, с векове, но остава трайно и завинаги.
Историческият урок е голяма обица за днешните хора. Защо пресъхват реките, защо изчезват изворите. Защо изсичат и нашите гори, а ние наивно мълчим. Защо?! Това е само предупреждение за много по-страшна беда. Тя вече някъде се е случила.
По тези дълги и тъжни пътища към загадъчната Палмира сега са наскачали страшни скакалци. Според информациите древната Палмира е вече в ръцете на "Ислямска държава". Изтръпнах, когато научих това. Защото чуваме и виждаме, че където тези хора са минали, и населението минава под ножа, и древните паметници, а съкровищата на човечеството се превръщат в руини.
Тревожа се за Палмира! Хора, които не умеят да ценят живота, лесно могат да посегнат и на такава историческа неповторимост.
Овладяването на Палмира от джихадистите добавя нова, още непозната, но също страшна заплаха. Те искат да изтрият спомена и паметта за миналото. Светът да започва и да свършва с тях. Човечеството вече изпати от такива новатори и заплати милиони човешки жертви.
  Древната, загадъчната Палмира плаче и зове за помощ и защита. Заради миналото и съдбата на човечеството. Учените твърдят, че от този древен град само част е открита над земята. Пясъците пазят още много непознати тайни за някогашното. То е наше наследство. На цялото човечество. Искаме да го знаем и познаваме. Затова зовът на Палмира е зов към всички хора по света. Палмира напомня, че светът ни е твърде крехък и временен. Пустинните ветрове на времето са жестоки и безпощадни. Независимо къде брулят - в Азия, в Европа или някъде другаде.