Предупреждението

Д-р м.н. Стоянка Коева

Проучвайки живота на народната учителка Теофана Попова и ровейки се в писанията на севлиевските краеведи, попаднах на едно невероятно предупреждение, отправено от учителя и революционера Никола Генев Колчев. 

Роден е на 30.01.1856 г. в гр. Севлиево. Семейството му е занаятчийско. Никола расте, като активно помага на баща си в сапунджийството. Възпитаник е на първото гражданско училище в града. По-късно, от 1871 до 1876 г., е учител в Хаджистояновото школо в Севлиево. Заедно с Рашко Карадимов въвеждат звучната метода на преподаване.

Под ръководството на учителя д-р Стойчо Христов участва в живота на читалището. Живо е свързан с революционното движение. В революционното дело е бил привлечен от неговия учител Марин Софрониев, чрез когото се запознава и с Васил Левски.

През пролетта на 1875 г. участва в учредителното заседание на Севлиевския революционен комитет. Свързва го най-чиста дружба с неговия председател Стефан Пешев.

През 1875 г., по време на подготовката на въстанието в Севлиево, на Генев е възложено изработването на въстаническото знаме. Изпълнението на тази отговорна задача той поръчал на младите учителки Радка Поппетева и Мария Иванова от Севлиево.

Малко по-късно Никола Генев, както и други младежи, бил заподозрян в бунтарска дейност. За щастие не бил разкрит. По една случайност избягва ареста. Укрива се и успява да замине за Русия, в Одеса.

През 1877-1878 г. като опълченец взема участие в боевете за Шипка и Шейново и при Стара Загора. За проявена храброст е награден с Георгиевски кръст за храброст, а след завършване на войната е включен в учебния Пловдивски батальон под командването на руски офицери. След това завършва първи випуск на военното училище с офицерски чин.

Като офицер, в навечерието на Първата световна война, генерал Генев подписал протестно писмо против участието на България на страната на тройния съюз. Независимо, че участва във войните през 1885, 1912-1913 г., че командва Македоно-одринското опълчение, Никола Генев е отстранен от служба завинаги.

Като офицер той е убеден русофил, ненавиждащ Кобургската династия. Затова след уволнението си Н.Генев осмисля живота си, като полага усилия за увековечаване героичния подвиг на руските освободители и българските помагачи - опълченците.

Значителен е приносът му за издигане на грандиозния паметник на връх Столетов на Балкана.

Пиша тези редове поради невероятното предупреждение на този смел генерал.

През 1927 г. в спомените си ген. Никола Генев предупреждава:

"Но българинът нека добре си опича умът, защото при евентуално трето заробване на България...няма вече да се намери такъв дядо Иван-дурак, който да трепе своите войски и да харчи своите милиарди, за да я освобождава, и завинаги би изчезнала от лицето на земята и българския народ, и българската държава."

Какво прогностично предупреждение!

Нека всеки учител по история го прочете на своите ученици.

Нека всеки класен ръководител го обсъди със своите възпитаници.

Нека тази прогноза стои пред погледа на всеки депутат в Българското Народно събрание.