Предстоят ли властови промени в Сърбия?

Методи Методиев,
специално за ДУМА от Белград

    Вече от около четири месеца вътрешнополитическата обстановка в Сърбия все повече се нажежава. Вече са оформени и двата противостоящи си блока - управляващите, начело с Демократическата партия (ДП) с лидер настоящия сръбски президент Борис Тадич и водената от нея коалиция в състав партия "Г-17 плюс" с лидер вече бившия министър на икономиката и регионалното развитие, а понастоящем лидер и на партията Обединени региони на Сърбия (ОРС) Младжан Динкич; и Социалистическата партия на Сърбия (СПС) с председател Ивица Дачич, Партията на обединените пенсионери в Сърбия (ПОПС) с лидер Йован Кръкобабич и партията "Единна Сърбия" с председател кмета на Ягодина Драган Маркович-Палма.
Този многопартиен политически конгломерат се подкрепя и от представителите на официално регистрираните малцинства в Сърбия със свои депутати в сръбската Скупщина. Срещу тях е изправена опозицията, водена понастоящем от най-голямата партия в Сърбия - Сръбската прогресивна партия (СПП) или по-известните като "напредняци" с председател Томислав Николич в коалиция с партиите "Нова Сърбия" с лидер Велимир Илич, Движението "Силата на Сърбия" (ПСС), която понастоящем се ръководи от Миланка Карич, и Движението на социалистите (ПС) с лидер Александър Вулин.
Самостоятелно като опозиционни партии на сръбската политическа сцена и в парламента на страната се изявяват Демократическата партия на Сърбия (ДПС) с лидер бившия министър-председател на страната Воислав Кощуница, Либерално-демократическата партия (ЛДП), водена от Чедомир Йованович, и Сръбската радикална партия (СРП), понастоящем с лидер Драган Тодорович (председателят на СРП Воислав Шешел е подсъдим в Хага пред Трибунала за военни престъпления в Бивша Югославия).
Световната криза в Сърбия се усеща особено остро през последните месеци и опозицията в лицето на СПП и коалицията умело използва това обстоятелство и извежда на дневен ред въпроса за предсрочни парламентарни избори с аргументите, че настоящето правителство не се справя с кризата, масовото обедняване, безработицата (която според някои местни анализатори вече надхвърля 23%) и само едни предсрочни избори могат да потушат социалното напрежение. С тази цел бяха организирани редица митинги - в Белград, Чачак, Зренянин, а предстои и провеждането на още два - на 9 април в Лесковац и на 16 април в Белград.
Опозицията иска само едно - предсрочни избори. А дали е готова за властта - това ще покаже бъдещето. От своя страна управляващите не бързат, тъй като те имат своето мнозинство в парламента, а и последните социологически проучвания твърдо показват, че "напредняците" убедително водят с повече от 10% пред опонентите си. Това обаче по никакъв начин не би могло да бъде аргумент нито за разписването на предсрочни избори, нито някакъв особен предлог актуалната власт да отстъпи, още повече че тя има и законното право да използва сила при предизвикването на улични протести и безредици. Слава богу, до момента всички опозиционни мероприятия приключват цивилизовано, но в Сърбия никога не се знае...
И така стигаме до една патова ситуация - управляващите не могат да се справят, а опозицията няма законните аргументи да иска тяхното оттегляне. Какво ще се случи - това ще се реши в следващите десетина дни. Но също така не може да се изключи и вариантът двата най-върли противника - демократи и "напредняци", да се "прегърнат" и оформят монолитна коалиция, която ще бъде както по вкуса на повече от 65% от сръбските гласоподаватели, така и благосклонно погледната от Брюксел и широко би отворила пътя към сръбската евроинтеграция.