Предстоящите избори в Грузия - тест за демокрацията в страната

Стефан ИВАНОВ*

На 7 август официално стартира кампанията за парламентарните избори в Грузия, които ще се проведат на 1 октомври. Според анализаторите те са интересни по ред причини, като основната е, че малко след тях ще приключи и вторият мандат на президента Михаил Саакашвили. И независимо от огромното му желание да остане начело на страната, в началото на 2013 той ще трябва да се оттегли от поста си. Друг изход просто няма, защото нито грузинската общественост и политическият елит в страната, нито онези кръгове на Запад, които продължават да му симпатизират (макар че през последните години броят им силно намаля), не са готови да преглътнат трети пореден президентски мандат на Саакашвили.
Европейските политически институции демонстрират силно недоволство от вътрешната политика на сегашния грузински държавен глава. Не случайно по време на срещата си с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, провела се в Брюксел в края на юни 2012 г., Саакашвили беше принуден да изслуша от нея куп критични бележки, а не по-малко остри бяха критиките към вътрешната му политика и от страна на Европейския парламент, свързани с предстоящите през октомври парламентарни избори и ситуацията около основната опозиционна формация "Грузинска мечта", водена от най-богатия човек в страната Бидзина Иванишвили. Европейските дипломати изразиха голямата си загриженост от действията на властите спрямо опозицията, които се оценяват от Брюксел като "нарушаване на поетите ангажименти в рамките на демократизацията на страната". И тъй като Саакашвили не беше подготвен за подобен поток от критики, както и заради импулсивния си характер, той допусна редица необмислени изявления, опитвайки да се защити от нападките. Грузинският президент обяви, че "Иванишвили е един от най-опасните съперници на управляващата партия на предстоящите избори, защото има достатъчно пари, за да купи цяла Грузия". Подобни изказвания само затвърдиха мнението на еврочиновниците, че в периода до изборите ситуацията със спазването на човешките права в Грузия ще се променя в негативна посока.

Милиардерът Бидзина Иванишвили, който финансира проведената от Саакашвили Революция на розите през 2003-а, се надява водената от него опозиционна партия "Грузинска мечта" да победи партията на президента Саакашвили на предстоящите през октомври парламентарни избори

Затова в приетата на 3 юли 2012 г. резолюция на Европейския парламент грузинските власти бяха призовани "да обърнат специално внимание на човешките права". За включването на тази формулировка настояха евродепутати от различни държави и политически фракции, включително британският лейбърист Ричард Хоуит и чешкият депутат Милослав Рамсдорф. В заключителното заявления на Катрин Аштън се посочва, че Европа внимателно следи развитието на предизборната ситуация в Грузия и се подчертава, че "преките или косвени политически мотивирани преследвания от страна на правоохранителните органи, както и използването на съдебната власт за натиск върху политическите съперници, не отговаря на демократичните ценности".
В началото на юли 2012-а група членове на британската неправителствена организация Safeworld посетиха Грузия по поръчение на Европейската комисия, за да се запознаят с текущата вътрешнополитическа ситуация. В официалния им доклад за ЕК се посочва, че Саакашвили придава изключително значение на гарантиране победата на собствения си политически блок на изборите и в тази връзка осъществява агресивен и постоянно нарастващ натиск върху политическите си противници, включително с помощта на силовите институции. В нещо обичайно се е превърнало постоянното следене и подслушване на опозиционните активисти. Опозицията се е оплакала от осъществяваните от силовите структури на управляващия режим конфискации на имущество и активи на нелоялни към властта местни бизнесмени.
На 23 март 2012 г. текущата вътрешнополитическа ситуация в Грузия и възможното й развитие в навечерието на парламентарните избори беше обсъдена в Тбилиси от представители на ЕК, начело с ръководителя на делегацията на ЕС в Грузия, бившия български премиер Филип Димитров, и председателя на външнополитическата комисия на грузинския парламент Акакий Манишвили. Представителите на ЕС изразиха загрижеността си във връзка с информацията за формирането на нови и укрепването на съществуващите паравоенни формирования сред местното население (т.нар. "доброволни сътрудници на полицията") в регионите Самегрело-Земо Сванети, Гурия, Рача-Лечхуми и Квемо Сванети.
Контролът над тези "неформални" военизирани групи се осъществява от семейството на бившия ръководител на отдела за конституционна сигурност към грузинското вътрешно министерство Дата Ахалая, който в момента е зам.-министър на отбраната и заедно с неговия брат са известни с извършените от тях репресии срещу опозицията. Според редица експерти паравоенните формирования могат да се използват за оказване на натиск върху опозицията. Мнозина смятат, че при неблагоприятни за блока на Иванишвили резултати на изборите през октомври, особено ако възникнат съмнения, че те са били фалшифицирани от властта, опозиционните сили ще инициират масови протести в Грузия. Смята се, че управляващите са готови за подобно развитие и дори се опитват да провокират Иванишвили да санкционира въоръжени действия срещу режима, което пък би дало възможност на последния да отговори по същия начин и да се справи с опозиционните водачи и активисти, включително с помощта на своеобразни "шпицкоманди", формирани на основата на въпросните паравоенни групировки. Ако пък предизборната компания се развие неблагоприятно за проправителствения блок, паравоенните (или криминални) групировки могат да провокират въоръжени инциденти по границата със самообявилата се за независима Абхазия. Това ще позволи обявяването на извънредно положение в страната, предприемане на репресивни мерки срещу опозицията и дори отмяна на изборите.
 
Какво е бъдещето на Саакашвили

На този фон въпросът за бъдещето на Михаил Саакашвили придобива особено значение. Според мнозина анализатори, отказвайки се от поста държавен глава, Саакашвили се опитва да запази реалните лостове на властта в страната, използвайки приетите наскоро промени в грузинската конституция, които значително разширяват пълномощията на парламента.
Истината е, че освен за политическата съдба на сегашния президент и най-близките му сътрудници, става дума за продължаването на политическия курс, който страната следваше през последните десет години и чието начало постави прословутата "революция на розите" от 2003 г. Или пък, напротив (ако управляващите се провалят на изборите), за сериозната му промяна от основната опозиционна сила "Грузинска мечта" на милиардера Бидзина Иванишвили.
Грузинските власти сериозно са подценили политическия потенциал на "Грузинска мечта" и сега спешно се опитват да компенсират пропуснатите възможности да го дискредитират. За това свидетелства и назначаването на изключително влиятелния доскоро вътрешен министър Вано Мерабишвили (който, между другото, произхожда от населения с компактни маси арменци регион Самцхе-Джавахети) за премиер на страната. Според авторитетния грузински политолог Гиа Нодия, с това назначение, за първи път след смъртта на един от "бащите" на революцията на розите - бившия грузински премиер Зураб Жвания, реалната значимост на премиерския пост "най-сетне започна да съответства на мястото му в йерархията на властта". В същото време назначаването на бившия вътрешен министър, който (за разлика от самия Саакашвили) се ползва с имиджа на човек, който не си хвърля думите на вятъра, актуализира въпроса за възможния наследник на Саакашвили на президентския пост. Някои експерти смятат, че е възможно именно Мерабишвили да бъде издигнат за президент през 2013, а пък Саакашвили да поеме премиерския пост.
Според повечето анализатори обаче подобен вариант може да се окаже неприемлив както за самия Саакашвили, така и за хората около него. При всички случаи той би се отразил изключително негативно върху имиджа на сегашния държавен глава в очите на Запада. Затова мнозина прогнозират, че в резултат от многоходови кадрови промени и, разбира се, ако резултатите от сегашните парламентарни и бъдещите президентски избори се окажат успешни за управляващите, вероятната комбинация на висшите държавни постове ще бъде малко по-различна. Много е възможно например Михаил Саакашвили да поеме поста председател на парламента (превръщайки се постепенно в "силния човек в сянка" на Грузия). Вано Мерабишвили пък ще остане министър-председател (значително укрепвайки позициите си, в резултат от промените в конституцията), а сегашният председател на парламента Давид Бакрадзе ще стане кандидат на управляващата партия "Национално движение" за президентския пост (особено предвид значителното орязване на пълномощията на президента).
За реализацията на този сценарий обаче (както впрочем и на всеки друг), сегашните управляващи ще трябва да решат най-важната (в краткосрочен план) задача - убедително да спечелят парламентарните избори. Предвид сегашната ситуация в страната - силната и финансово осигурена опозиция, "умореният" от излишно резките и недемократични действия на президента, това ще бъде много трудно за Саакашвили и хората около него, дори и ако съумеят максимално да използват "административния" си ресурс и да осъществят откровено силов натиск в полза на управляващата партия.

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион