Предсрочни избори в Косово

Божидар Бориславов

В неделя в Косово се проведоха предсрочни парламентарни избори. Макар че е най-младата държава на Балканите, създадена през 2008 г., Косово вече успя да навлезе в дълбока политическа криза, която да предизвика предсрочни парламентарни избори. През ноември бившата сръбска провинция се оказа в сложна вътрешнополитическа ситуация. Кризата започна в края на септември, когато Конституционният съд определи, че президентът на страната Фатмир Сейдиу е нарушил основния закон заради това, че е съвместявал длъжностите на президент и председател на своята Демократическа лига на Косово. Партията на Сейдиу беше част от управляващата коалиция заедно с основната сила - Демократическата партия на Косово на премиера Хашим Тачи. След решението на Конституционния съд Сейдиу се оттегли от поста, обиден, че не е бил подкрепен от министър-председателя. Поелият временно да изпълнява длъжността президент Якуп Красничи насрочи вот за 13 февруари. Събитията обаче се развиха по-бързо, защото през октомври всички министри и заместник-министри на коалиционния партньор напуснаха постовете си, като предизвикаха правителствена криза и страната трябваше да бъде поета от временно правителство. Само че на 2 ноември местният парламент гласува вот на недоверие на изпадналия в политическа изолация кабинет на Хашим Тачи. Това наложи още по-скорошното свикване на избори. Според косовската конституция вотът трябва да се състои до месец и половина след вота на недоверие.

Изход от кризата?

За  разпределението на 120-те депутатски места в местния парламент се бориха 29 политически сили, които излъчиха общо 1265 кандидати. Косово е една от най-бедните страни в Европа, с най-високата безработица, която достига до около 45%. Освен това властите в Прищина търпят критиките на международната общност заради несправянето с проблеми като корупцията, организираната престъпност и трафика на наркотици. Анализатори са на мнение, че след изборите политическият пейзаж в страната ще претърпи редица промени, макар че основен фаворит отново е управлявалата досега Демократическа партия на Косово. Този път основен съперник на премиера Тачи обаче беше бившият коалиционен партньор Демократическата лига на Косово. Друга опозиционна партия с повишено доверие е по-радикалната "Алианс за бъдещето на Косово" на бившия премиер Рамуш Харадинай. Опозиционни лидери обвиниха премиера, че е предизвикал предсрочния вот, за да изпревари връщането на Харадинай, който също като Хашим Тачи е сред лидерите на бившата Армия за освобождение на Косово (АОК). През тази година Харадинай беше изправен пред трибунала за военните престъпления в Хага за втори път. При първото явяване пред трибунала той беше оправдан поради липсата на доказателства.
За партията на премиера Хашим Тачи основен акцент в предизборната кампания беше европейската интеграция. Демократическата партия обеща безвизов режим за страните от ЕС след 15 месеца. Съперниците, водени от Фатмир Сейдиу, се концентрираха върху социалните проблеми и най-вече ниските доходи и безработицата. Прави впечатление, че радикалните проалбански настроени политически сили заемат все по-добри позиции.
За нормалното протичане на изборния процес следяха наблюдатели от европейската организация за изборен мониторинг "Енемо", както и от други неправителствени структури. Вотът беше наблюдаван изкъсо и от дипломати, координирани от офиса на специалния пратеник на ЕС в страната. От своя страна косовските лидери са поискали САЩ и ЕС да осигурят международни наблюдатели.

Сърбия призова за бойкот

Едно от предизвикателствата, свързани с вота, беше дали сръбското малцинство в Косово ще бойкотира изборния процес, както се случи при предишни вотове. След известно колебание сръбското правителство проведе заседание, след което сръбската общност и този път беше призована да бойкотира вота. Като причина Белград изтъкна, че косовските власти не са създали условия за участието на сърбите в изборния процес. Формулировката беше практически преповторена и от сръбския президент Борис Тадич, който също обяви, че е противник на участието на сърбите в косовските избори. Всъщност, сръбското правителство беше поставено в твърде деликатна ситуация. От една страна, беше притискано от международната общност, която настояваше да не се спъва вота. От ЕС дадоха да се разбере, че с това поведение Сърбия ще бъде сериозно възпрепятствана по пътя към членството. От друга страна, стояха опасенията от влиятелната националистическа опозиция, която смята, че участието би означавало фактическо признаване на Косово. Трябва да се има предвид, че казусът "Косово" е доста болезнен за сърбите, особено след претърпените несполуки на терена на дипломацията през последните няколко месеца. Все пак осем сръбски партии участват в косовските избори със свои кандидатски листи. В коментар на Ройтерс се изтъква, че бойкотът на много сърби показва, че изборите може и да не успеят да разрешат етническото напрежение. 
Предсрочният вот в Косово попречи на старта на преговорите между Белград и Прищина. Макар и двете страни да заявяват готовност за започването на двустранни разговори, очакванията са, че преговорите ще бъдат трудни и продължителни. Сръбското правителство обяви готовност процесът да започне веднага, но вотът доведе до отлагане, защото косовската страна в момента не може да предложи стабилен екип, който да поеме отговорност за споразуменията. Предварителните очаквания са, че преговорите могат да стартират най-рано на 18 декември.

Нови главоболия за Белград

През последните дни Белград успя да предизвика още един скандал с ЕС, след като сръбското правителство първоначално взе решението страната да не изпраща свой представител на връчването на Нобеловата награда за мир, която беше присъдена на китайския дисидент Лю Сяобо. Той излежава 11-годишна присъда, защото през 2008г. заедно с други общественици подписа призив за спазването на човешките права и нуждата от реформи в своята страна. Китай оказа сериозен натиск върху своите партньори и така Сърбия отново беше поставена в деликатната ситуация да избира между евроатлантическите си приоритети и добрите си отношения с Китай. Белградският в. "Политика" съобщи, че външният министър Вук Йеремич е заявил, че решението да се бойкотира връчването на Нобеловата награда не е било лесно.
Бойкотът предизвика вълна от негодувание в Сърбия. В сръбския печат се появиха информации, че президентът Борис Тадич е препоръчал смяната на външния министър. Появиха се и доста сериозни забележки от страна на ЕС. Изрази ги лично комисарят по разширяването Щефан Фюле, както и докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Йелко Кацин, който обяви, че е шокиран от решението на Белград.