Предизвикателство за престъпление

Да се напише перфектна криминална пиеса е почти толкова трудно, колкото и да се извърши идеално престъпление. Или поне така се говори в театралния свят след изключителния успех на "Капан за мишки" на крими кралицата Агата Кристи, но и след световния успех, който трае вече повече от четиридесет години, на пиесата на Антъни Шафър "Копой".
Сега тази привидно абсурдна плетеница, в която е скрита безмилостно логична нишка, се представя на сцената на Театър 199 от режисьора Калин Ангелов и актьорите Атанас Атанасов и Мартин Каров. Дали когато си слагаме маска имаме съзнанието, че играем, че се прикриваме? Или това е рефлекс, който ни кара да забравим, че се преструваме? Дали когато лицемерно отстояваме ценности, си даваме сметка, че лъжем себе си, че участваме във фарс, който сами си организираме? Попадаме ли в капана на собствените си заблуди? Илюзия ли е вярата в справедливостта, в достойнството, в Бога?, се пита режисьорът, изправен пред предизвикателството на тази интелигентно замислена и написана изкусителна за ума и логиката история. Изкушението да бъдеш друг, да надскочиш способностите си, да се пребориш, да си победител... Какъв е залогът? Какво печели победителят? Какво губи победеният? В един двубой до смърт, в едно съревнование на границите на възможното, в една битка за надмощие над съперника на всяка цена, основният играч е наблюдателят, "отсъстващият", този, който е причина за борбата, добавя той и оставя зрителя да проследи и разплете загадките, скрити в мрачния и комичен лабиринт на историята за един автор на криминални романи и неговия странен посетител.
Действието се развива в имението на Андрю Уайк, богат автор на криминални романи с ексцентричен вкус, който е посетен от младия Майло Тиндъл - актьор или може би шофьор на такси, а може би фризьор, или пък нито едно от двете? Така играта започва, но каква всъщност е тя? Игра на котка и мишка или игра на шах? Кой каква роля играе? Кой движи фигурите, кой е пионката? Какви са правилата, каква е целта? Има ли замесена фатална жена? Има ли грабеж? И естествено - има ли убийство? До края на представлението въпросите се множат, а отговорите (доколкото изобщо ги има) стават все по-малко и по-неясни. Но нали в това е ценността на едно криминале - никой никога не е това, което изглежда и нищо не е толкова просто, че да можеш с лекота да кажеш: "Елементарно, Уотсън!"
За напрегната игра на ума и постоянното напрежение главните виновници са актьорите Атанас Атанасов в ролята на писателя и Мартин Каров в ролята на посетителя, които предизвикват и поддържат съспенса умело и с финес. А финалът, разбира се, е повече от неочакван.