Предизвикателства и отговори

Леонид Радзиховский,
политолог

Лятната политическа отпуска позволява да поговорим за предизвикателствата, които стоят пред страната. Сред тях има митове (или "преувеличени слухове"), които са нужни за целите на пропагандиските "страшилки".
"Разпадане на Русия". Тази заплаха беше преувеличена дори през 90-те години, макар че тогава имаше агресивен сепаратизъм. Световният опит показва, че могат да се разпаднат "по шевовете" на изходните си части тези страни, които изначално са били съшити от различни части като "съюз на републики" (СССР, Югославия, Чехословакия). А за разпадането на страни еднородни юридически и етнически, нищо не се чува. Между другото Русия, макар и да я наричаме "федерация", съвсем не е "съюз на републики", повече от 70% от територията е унитарна държава.
Могат ли да се отлюспят от Русия "националните републики". Такъв шанс никога не са имали на сериозно. Днес е очевидно, че и елитите, и обикновените граждани в тези републики се боят от подобно нещо - както всеки се бои от катастрофа, дошла от нищото. Ако говорим за Чечня, но сега няма "по-вярна на Кремъл" част от Русия. Може да се спори с каква цена е "купена" тази вярност, но отговорът "тояга/морков" на сепаратизма се оказа ефективен: въпросът за "излизането" беше снет като политически проблем.
"Депопулацията". Вечно моден стон. А ето цифрите: максималната численост на населението на Русия беше през 1991 г. - 148,3 млн. души. Според преброяването от октомври 2010 г. сега тя е - 142,9 млн. (в началото на 2012 г. - 143,1 млн. - бел. ред.). "Национална катастрофа"? Ако говорим за "правилния етнически състав", то сега руснаците в Русия са 111,01 млн. души (80,9% от населението), а според преброяването от 2002 г. те са били 115,9 млн. (малко под 80% от населението).
Най-важното е, че темповете на естественото намаляване на населението спадат! През 2005 г. са се родили 1 457 000 души и са починали 2 303 000. Оттогава всяка година раждаемостта расте, а смъртността пада. През 2010 г. са се родили 1 789 000, а са умрели 2 028 000 души. Но живото впечатление е по-ярко от цифрите. Такова количество бременни, откакто се помня, не съм виждал в Москва. Разбира се, в Средна Азия раждаемостта е по-голяма, но ако сравняваме Русия и ЕС, ние сме цветуща градина, а той е пустиня.
Резултат ли е това от държавната политика за поощряване на раждаемостта, или просто е такава необяснимата демографска синосуида не е ясно, но проблемът за депопулацията загуби своята острота, поне в сравнение с 90-те години.
"Външната заплаха". По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира, общите военни разходи на Русия за 2011 г. са около 71,9 млрд. долара, трето място в света след САЩ и Китай (през 2009 г. бяхме на шесто място). До 2020 г. се планира за въоръжение да се похарчат 20 трлн. рубли (около 700 млрд. долара). Военните разходи на Русия за 2012 г. са нараснали с 9,1% в сравнение с 2011 г., за 2013 г. е планиран ръст от 25,8% в сравнение с т.г. Затова пък разходите на федералния бюджет за здравеопазване ще се съкратят през 2013 г. с 8,7%, а за образование с 2,8%. За отбрана в бюджета за 2013 г. са отпуснати 4,5 пъти повече средства отколкото за медицина.
От кого Русия "потенциално се защитава" с такива пари? Все пак не от своите военни и работници във военните заводи, както се шегуват някои?...
САЩ. Да, военните разходи на Световния жандарм са почти 10 пъти повече от нашите (истина е обаче, че и за медицина САЩ харчат повече, отколкото за отбрана). Но ако нашите разходи растат, то американските (и на НАТО като цяло) намаляват. До 2021 г. военният бюджет на САЩ ще бъде намален с 882 млрд. долара... Това не прилича на поведение на потенциален агресор.
Може би го правим, за да се защитим от Китай? Но когато се говори за китайската заплаха, трябва да се помни, че ние имаме 10 пъти повече ядрени заряда от Китай. И въпреки нашето егоцентрично възприемане на света, китайската експанзия е насочена не на север, а на юг - към Индонезия, Малайзия, Тайланд, Австралия.
Защо е тази надпревара във въоръжаването? Може би, ако правителството намали, дори не самите военни разходи, а само темповете им на нарастване, то безопасността на страната няма да стане по-малка?
Извод: в началото на XXI век ние успешно противостоим на "митовете на XX век".