Предизборният бюджет 2019 запушва дупки и гаси напрежение

"За съжаление качеството ни на живот се влошава, защото се увеличава неравенството"

- Премиерът Борисов много си харесва бюджета за догодина. На какво отгоре, както казва народът. Вашето мнение като дългогодишен експерт и анализатор на икономическо-социалните проблеми у нас?
- Бойко Борисов си харесва бюджета, защото следващата година, както се сещате, има да се правят по редовен път два вида избори - за Европарламент и местните избори. И евентуално може да се случи да има предсрочни парламентарни избори. Така, като гледам, ако продължават да се правят на разсеяни кой оглавява Агенцията за българите в чужбина примерно, се сещам за моя бивш шеф д-р Тренчев, който казваше, че има някои хора, дето не са за затвора, а за мазето на затвора...
В бюджета трябва да се гледа зад цифрите, които фактически са много оптимистични и затова искам да започна с една крилата фраза на нобеловия лауреат, видния британски икономист Роналд Хари Коуз. Той казва: "Ако ще давате данните достатъчно дълго, те най-накрая ще си признаят." И аз реших да поизтезавам данните в бюджет 2019, за да могат да си признаят тайния замисъл. Какво всъщност говорят данните? Може да изглежда малко скучно за вашите читатели, обаче съм длъжна да кажа, че наистина има едно увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10% ей така, има за учителите 20%, има ръст на минималната заплата, има ръст на максималния осигурителен доход, има ръст на минималния осигурителен доход, особено за земеделските производители. Да те трябва да имат някакви по-добри пенсии в края на пътя, ала да увеличиш минималния доход от 350 на 560 лв., мисля, че ще им дойдат малко повече. Има и други ръстове и други дадени пари - за майките, които според мен са малко, не стигат, дадени са и пари за сираците, които според мен пак са малко и пак не стигат. Тоест дават се на различни места по малко, т.е. на местата, където може да възникне напрежение, за да може навреме да се потуши това напрежение, но не се решават проблеми. Това е едно от нещата, които ме тревожат в този бюджет - нерешаването на проблеми. Това първо, и второ - липсата на каквато и да е мисъл за ефективност при използването на всичките пари, които се дават. Това създава огромен проблем, защото всъщност наливаме пари в каца без дъно, т.е. в системи, които, ами нямат и хабер да се реформират.
- Т.е. наливаме пари, но защо и къде не е ясно, а бедността си остава?
- Да, не се реформират тези системи. И все едно е дали вливаш едни пари. Дават 490 млн. на здравната система. Здравната система и сега има пари и те са доста, и се увеличиха доста. Важното е, че те се крадат. Важното е, че не се използват ефективно. Важното е, че хората не получават не само качествена здравна услуга, а някои, в по-голямата си част, не получават и достъп до здравна услуга.
- Пак опира до липсата на реформи.
- Така е. Дават се едни пари, планира се един дефицит, а тези пари трябва да дойдат отнякъде, т.е. трябва да видим какво се случва с приходите. Искам да кажа, че те като цяло са увеличени. И както се хвали Менда Стоянова, да, наистина ще дадем 1 млрд. и 300 млн. повече, но те трябва да дойдат отнякъде. И като гледам приходите вече като числа, се вижда: изведнъж корпоративният данък порасна с 200 млн., данъкът върху доходите на физическите лица с 500 млн., ДДС с 922 млн., акцизите с 80 млн. Това са цифри, които са точни, аз съм ги смятала. Но, пита се, защо растат тези цифри. И веднага казвам, че тука е заровено кучето. Оттук трябва да тръгне безпокойството на всички в България. Защото тези приходи, най-общо казано, не са от ръст на икономиката, а са от административни решения на правителството.
- И пълним бюджета от джобовете на най-бедните работещи българи?
- Точно така. Погледнете 40 и някоя страница май за фискалната програма и ще видите една таблица, наречена "Дискреционни мерки". 60-70% от тези пари идват от тези дискреционни мерки. Дискреционна мярка е мярка на правителството, което решава да я взима по политически или по не знам какви си причини, но няма нищо общо с икономиката. Дискреционните мерки в случая са всички тези ръстове, които изброих: на минималната работна заплата, на бюджетната, на заплатата на учители. От всички тези увеличения в края на краищата в данъчноосигурителната система ще постъпят 41% от ръста на приходите. И има още нещо - досега в консолидираната фискална рамка нямаше едно нещо и това нещо се казва Фонд за сигурност на електроенергийната система. Този фонд досега събираше чрез нас, чрез всички плащания, т.нар. такса сигурност на обществото. Това е една измислена такса, която цели да попълни големите дупки в НЕК. И досега тези пари влизаха за попълване на дупки. Този фонд сега е вкаран във фискалната рамка, базирайки се на една директива, че всички вземания и плащания трябва да бъдат прозрачни. То у нас нищо не е прозрачно, но както и да е. Това е една директива от 2011 г., а не от вчера. Но така или иначе тези пари са вкарани. 2018 г. те са около 470 млн., само че, понеже се вдигнаха много цени - на еленергия, на газ, на топла вода, за 2019-та това води и за населението, и за бизнеса до увеличени сметки. За ваше сведение, през 2019 г. този фонд ще бъде 2 млрд. и 200 млн. Като си прибавят към парите, които споменах преди, около 41-42% от увеличението на всички тези заплати, което ще влезе в данъчната и осигурителната система, като прибавим тези 2 млрд., излиза, че някъде от порядъка на 65-70% от приходите са от дискреционни мерки, т.е. от мерки, които нямат нищо общо с ръста на икономиката. И това е така, защото ние се намираме в края на положителния бизнесцикъл, ние се намираме пред рецесия.
- Наближава застой?
- Да. И ще кажа защо. Има два индикатора, които са изключително важни. Единият е ръстът на икономиката, т.е. ръстът на БВП през 2018 г., а другият се казва инфлация. Ръстът на БВП на САЩ се забавя: за второто тримесечие той е бил 4,5%, за третото е 3,5%. Ръстът на БВП на ЕС също се забавя: според пролетната прогноза на МФС, на Световната банка и на самия ЕС, е трябвало да бъде 2,2%, само че е 2%. В България през първото тримесечие имаме ръст 3,6%, през второто тримесечие ръстът е вече 3,4% на БВП, третото тримесечие се очаква да бъде 3,2, а в края на годината 3%. Така че да ме извинява Владко Горанов, не знам как ще направи 3,7% през 2019 г., защото се ускорява инфлацията. Инфлацията е нещо много неприятно, когато е над 2,1%. Тя не само ни застрашава да не влезем в Еврозоната, защото Маастрих казва: най-ниската инфлация в европейските страни плюс 1,5%. Само че нашата инфлация в момента е 3,7%.
- Държавният бюджет не е само чисто счетоводен документ, той предопределя живота ни, казано шаблонно, година занапред. Нашият живот как го виждате в този бюджет?
- За съжаление качеството на живот се влошава, защото се увеличават неравенствата. Виждате, че през 2016 г. неравенството е 6,3, през 2017 г. е 7,1, 2018 г. - първото тримесечие е 8 и сега клони към 9 пъти между най-бедните и най-богатите. И за това неравенство в този бюджет няма политики. Политиките са свързани с две неща: първо, да се намали бедността, а при тази данъчна система и при тази инфлация бедните ще продължават да стават по-бедни, а богатите - по-богати. Само ще дам две цифри: средната пенсия в България в момента е 363 лв., а през следващата година ще бъде 386 лв. Само че разликата между средната пенсия и прага на бедност през 2018 г. е 42 лв., а през 2019 г. ще бъде само 17 лв., т.е. хората със средната пенсия, а и почти всички пенсионери потъват, защото издръжката на живота, колкото и скромно колегите от КНСБ да са я изчислили, е 600 лв. И защото 75% от хората имат доходи, независимо какви са - работещи или пенсионери, под 600 лв. Ние имаме работещи бедни, хора, които работят 8 часа, и те са около 650 хил., а не могат да вържат двата края. Това е въпиюща бедност. Тя се отразява и на продължителността на живота. Ето, онзи ден излязоха данните, а преди два дни се потвърдиха от Евростат - ние сме по продължителност на живота на мъжете на 168-мо място от 186 държави, а на жените на 90-то място. Работата е там, че ние сме най-зле от целия ЕС. Нашата средна продължителност на живота, доста накъдрена, е 74 години и 9 месеца, мъжете живеят 71 г., а жените 78.
- Както се казва, да живее бюджет 2019 г.
- Този бюджет не може да е най-добрият, както мисли Бойко Борисов, този бюджет е предизборен, той запушва дупки и тушира напрежение, но не решава проблемите. И не ги решава, защото не се прилага програмното бюджетиране, а данъчната ни система е калпава.