Предизборни хвалби

Аз дадох... Аз направих... Аз построих... Аз, та аз! Май друго лично местоимение в "граматиката" на Бойко Борисов не съществува. Едва ли е пропуск от началното обучение по български език. По-вероятно аз-формата да е придобита по дългия му път от пожарникар, през генерал, та до премиер. Просто си е удобна за грандоманско самоизтъкване под път и над път. Демек, вижте ме кой съм аз, какви велики дела творя.
Добре, ама с чии пари е давал, правил, строил? Хвали се така, че да си рече човек - щедро раздава от собствения си джоб.
Така правеха доскорошните му министри, правят го и сегашните от служебния кабинет. Няма как, наближават избори, трябва да се хвалят "юнаците", та белким им повярват електоралните единици, започнали полека-лека да се отдръпват от ГЕРБ. Впрочем има и една малка разлика, по-скоро добавка. Към неговото Аз прибавят своето Той. Той, вождът, а те неговите "нови" лица, които всъщност са политически двойници на старомуцунестите герберджийски клакьори. Самият експремиер е "зад кадър" и скрито дърпа конците на плямпащите си живи кукли. Те, по негов образ и подобие, се пъчат пред телевизионните камери, дерат се пред радиомикрофоните. Щели това да дадат, онова да направят (понякога и да построят), ако отново се докопат до властта. Обещават безогледно, хвалтотят се на поразия. Абе, хорица Божии, толкоз ли няма кой да ви подшушне, че прекалявате, че ставате досадни! И все по-мъчно поносими. Ама кой да ти чуе един неблагодарен народ, разбунтувал се по улици и площади. А те, слепи и глухи за тегобите му, продължават да си се хвалят на поразия.

Димчо Димитров