Преди да тръгнете на лов за яребици

Нарастващият интерес към яребицата през последните години, както и мащабното производство и разселване на тази типична за нашата страна птица, предприето от Съюза на ловците и риболовците в България, са на път да я извадят от забвение. Силното й намаляване в минали години се дължеше на недалновидни селскостопански мероприятия, в най-голяма степен - на третирането на обработваемите площи с различни отрови. Сега тази опасност вече като че ли не я заплашва, и доколкото тя е любим обект на лов и много успешно се възстановява нейната численост, си струва да си припомним някои неща.
Яребицата е средно голяма кокошева птица със защитна сиво-кафява окраска, със слабо изразен полов диморфизъм. Теглото и е 310-460 г., дължина на тялото до 35 cм и размаха на крилете 45-48 см. Отдолу тялото е светло, с тъмнокафяво подковообразно петно на корема и кафяви препаски по слабините. Гърдите са сиви. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Женските се отличават от мъжките по щрихите на перата по средните надкрилия. При мъжките перата по надкрилията са само с една светла надлъжна ивица, а женските имат на всяко перо освен една надлъжна и три напречни светли ивици. Петното на корема е по-добре изразено при мъжките птици. При женските то е по-светло и по-неясно очертано, с овална форма. Яребицата лесно се отличава и не може да се сгреши с друг вид. По окраска прилича на пъдпъдъка, но е значително по-едра и винаги на ята, а през пролетта на двойки. Птиците в ятото излитат внезапно, най-често едновременно, с характерен звук. Летят праволинейно на неголеми разстояния. След кацането отново се събират. Пъдпъдъкът винаги излита поединично.
Яребицата е разпространена в Европа и част от Азия. Гнезди от Пиренейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На север достига до Скандинавския полуостров. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Най-южната точка на разпространение в Европа е о-в Крит. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища, но е най-многобройна в равнинните райони. Типичните местообитания на яребицата са откритите селскостопански площи с незначителни укрития от храстова растителност или висока трева между нивите. Предпочита площите, заети от есенници или фуражни култури, в които понякога устройва гнездото си. Среща се също в лозя, ливади, пасища, пустеещи площи, малки горички от храстова растителност, горски поляни. Наличието на убежища е много важно за яребицата, тя избягва обширните селскостопански блокове, заети с монокултури. Не се среща във вътрешността на горите.
Яребицата е наземна птица. През по-голямата част от годината живее на ята. През лятото това са отделни люпила, а през есента и зимата ятата са по-големи. Активна е през деня, храни се обикновено сутрин и привечер, но през зимата се движи и търси храна през целия ден, като търси предимно семена на плевели и културни растения, зелени листа и пъпки на различни треви. Използва и насекоми - бръмбари, хоботници, листни оси и въшки, листояди, дървеници и др. Малките яребичета през първите 2-3 седмици след излюпването са силно зависими от наличието на насекомна храна. Голяма част от насекомите, с които се храни, са опасни вредители по селскостопанските култури.
Яребицата е моногамна. Разпадането на ятата и формирането на двойките започва още през февруари, с първото затопляне на времето. Гнездото е разположено на земята, в малка трапчинка сред растителността, обикновено върху някое възвишение. То е добре скрито сред гъста трева, под защитата на някой храст, бурен или буца пръст. Застлано е със суха трева, листа и пера. Гнездовият период е от април до юни. При унищожаване на гнездото яребицата снася втори, а понякога и трети заместващи мътила през юли и август. Броят на яйцата в мътилото достига 14-20, рядко до 26. При заместващите мътила той е по-малък - 8-14. Мътенето продължава 24-25 дни. Мъти само женската, но мъжкият винаги е наоколо. Малките се излюпват в началото на юни и нарастват бързо. Теглото на новоизлюпените пилета е около 8-9 г., но само след около месец достигат 110-120 г., а на 2-3 месеца имат оперението и размерите на възрастните птици. Две седмици след излюпването си малките вече могат да подхвръкват, но все още не летят добре. При приближаваща опасност една от възрастните птици, обикновено мъжката, се преструва на ранена и се опитва да отклони неприятеля от малките. Люпилото не се разпада и след израстването на малките. Понякога през зимата се формират по-големи ята от няколко люпила.
Неприятели на яребицата са лисицата, чакала, бялката, скитащите кучета и котки, големия ястреб, мишеловите и др. Яйцата и се унищожават от черния пор, язовеца, невестулката, таралежа, дивата свиня, сивата врана и свраката. Големи загуби причинява паленето на стърнищата, което лишава птиците от храна и убежища.