Преброяване на дивите зайци

Васил Сердаров

Емблематичното заглавие на българския игрален филм "Преброяване на дивите зайци" на режисьора Едуард Захариев по сценарий на Георги Мишев отдавна вече е нарицателно за пролетната таксация, макар зайците вече да се рядкост из ловните ни полета. Но времето дойде и всеки грамотен ловец и ловен специалист знае, че именно таксацията определя възможностите за упражняване на любимия спорт през интензивния ловен сезон. Освен това ловната таксация установява количеството на дивеча, съотношението по пол при видовете с добре изразен полов диморфизъм, съотношението по възраст, здравословното и физическото състояние на дивеча. Тя е основа за планирането в ловното стопанство. Пролетната таксация се провежда преди размножителния период, а есенната - преди изработването на плана за отстрел. У нас през есента се извършват само контролни таксации, от които се съди дали планираният прираст е налице.
Най-точният метод е установяването на броя на дивеча върху цялата ловна площ, но той е трудоемък и много скъп. Използва се главно при едрия дивеч, който се преброява по няколко начина. Ако има на разположение достатъчно хора, ловната площ може да се раздели на участъци и дивечът да се прогони последователно. Следи се един и същи дивеч да не се брои два пъти, затова посоката на гонките е към проверените вече участъци. Най-често обаче пълното преброяване на едрия дивеч се извършва само там, където е съсредоточен. Пролетната таксация се извършва, когато едрият дивеч все още е съсредоточен в зимните си местообитания. Те се установяват чрез предварително обхождане. Освен това преди всяко преброяване се заличават пресните следи. След гонката при повторно обхождане се следят следите, оставени върху снежната покривка или мократа почва. По следите добрият познавач на дивеча може да установи не само количеството, но и неговия пол и приблизителна възраст.
Установяването на броя на дивеча върху част от площта се прилага за видове, които населяват сравнително равномерно цялата площ. Върху 15-20 на сто от нея се залагат пробни площи, които да покрият разнообразието на терена в зависимост от начина на трайно ползване (работни земи, трайни насаждения, пасища и ливади). Последователно дивечът се преброява поотделно във всяка пробна площ, изчислява се запасът на отделния тип местообитание и пропорционално на площта му се пресмята запасът върху цялата площ.
У нас се практикува използването на два типа пробни площи. Първият с предварително определена площ се използва при хълмисти, пресечени терени, когато няма добра видимост. Самите пробни площи трябва да са най-малко 10 ха. Използват се естествени парцели по трайни теренни форми с определена площ от карта или с правоъгълна форма, измерени с крачки. Гоначите се нареждат от едната страна, а преброителите - П-образно на останалите три страни така, че да могат да се виждат. Всеки брои дивечът, които е минал между него и колегата му от лявата страна.
Вторият е използването на т. нар. маршрутни пробни площи и той е основният метод за таксиране на дребен дивеч в равнините и слабо хълмистите терени. Гоначите (от 4-5 до 10-12) се нареждат в линия, дълга 100-150 м, а ръководителят им застава в средата. Маршрутната ивица трябва да обхване цялото разнообразие на терена. Дължината и се измерва по карта, с транспортно средство или с крачкомер. При движението ръководителят записва дивеча. Гоначите не трябва да бързат и трябва да разполагат с 1-2 кучета - птичари.
Освен това резултатен е и методът за наблюдение на дивеча, който дава възможност да се извършва целогодишно от служителите по ловното стопанство от изградените чакала край хранилките, дивечовите ниви, сечища, ловни просеки, външната граница на гората с работните земи и др. При съпоставяне на данните от няколко наблюдателя за броя на наблюдаваните стада, половата и възрастовата им структура, рогата, здравословното състояние и някои характерни белези на индивидите, сезонната миграция, може да даде задоволителна преценка за общото количество на дивеча.
Методът чрез прослушване по време на сватбуването по рева и брачните песни на мъжките определя със задоволителна точност техния брой. Този метод се прилага у нас при елените, фазаните и глухара.
Всеки рогач си избира място, където в продължение на цял месец реве (ако не бъде обезпокоен). Около него се събират кошутите, задържат се и младите рогачи. Привечер и рано сутрин се прослушват всички места и се отбелязва броят на сватбуващите мъжкари. По гласа им се определя приблизително и тяхната възраст. Неколкократните наблюдения дават добри резултати.
Глухарите се преброяват най-лесно през април в токовищата. По едно и също време трябва да се посещават всички токовища в района. Чрез системни наблюдения могат да се получат данни и за кокошките, както и за младите петли-годинаци, които обикновено не пеят.
В устроените фазанови ловни стопанства петлите могат да се преброят по крясъците, които издават през април-май. След това в един или в два квартала се прогонват всички птици, като се преброяват кокошките и младите петли-годинаци, които обикновенно не пеят, за да се установи съотношението между половете.