Празници за Гена Димитрова в родината на операта

Магдалена Манолова

След Милано празникът по повод 70-годишнината от рождението на оперната прима Гена Димитрова, състоял се в зала "Емма Карели" на Операта в Рим, бе събитие, което не само бе спомен за една от най-големите драматични сопрани от миналия век, влязла в историята на световната опера, но преди всичко значима среща на италианската и българската културна общественост.
Мултимедийната програма "Незабравимата Гена", инициирана от сдружение "Музей на българската музикална култура", бе осъществена с партньорството на български и италиански институции - Римската опера, посолството на България в Рим, подкрепена от ДКИ при МнВР, Министерството на културата. Събитието бе посрещнато с огромен интерес от италианската и българската публика, отвори страници от българо-италианския диалог за приноса ни в италианската оперна традиция, провокира желание за бъдещи общи проекти между двете страни.
Директорът на Историческия архив при Операта в Рим д-р Франческо Реджани откри вечерта, като отдаде почит не само към Гена Димитрова, но към всички големи български оперни певци, оставили българска следа в италианския театър и в операта в Рим, представи авторката на програмата д-р Магдалена Манолова, изрази желание за бъдещи съвместни проекти. Проф. Салваторе Русо, изтъкнат италиански сценограф, автор на сценографии и костюми за Гена Димитрова, работил в копродукции и със Софийската опера, сподели какво означаваше Гена за света на операта. Н. Пр. А. Младенов припомни, че това събитие е продължение на програмата "Българското оперно чудо", състояла се през 2010 г. в посолството ни в Рим. Тя бе доказателство за огромния интерес към българската оперна традиция и култура в Италия, нещо толкова важно в изграждането на позитивния образ на страната ни с помощта на едно от най-обичаните и ценени изкуства - операта, родена тук, в Италия.
Богатата фотоизложба от архива на сдружението, костюмът на Гена Димитрова от постановката на операта "Джоконда" от Понкиели в Операта в Рим, портретите на Гена Димитрова от художника Павел Митков оформиха пространството на тази емоционална вечер.
Д-р Магдалена Манолова запозна публиката с книгите си "Гена Димитрова", "Българският оперен мит" и как е създаден документалният филм "Незабравимата Гена" и "Златните роли на Гена Димитрова". Сподели своя спомен за Гена Димитрова и нейните артистични и човешки послания, които, особено днес, вълнуват със своята актуалност. Припомни един необичаен портрет на Гена Димитрова, една от последните драматични сопрани, сравнявани с птицата кондор, която лети високо и сама в небето, която днес е изчезващ вид. Такава бе Гена като артист и човек - изчезващ, застрашен вид в нашето технологично време, лишено от емоция и красота.
Препълнената зала бе изключително развълнувана от филма и срещата с Гена, която за всекиго имаше свое послание. Известни и млади артисти поздравяваха авторката, почетни гости и дипломати споделяха с вълнение какво означават тези празници за тях, изказваха желание за бъдещи проекти, които да носят духовните послания към трудното време на изгубени идеали и ценности. Гена бе разбрала каква е мисията й в живота и искаше да предаде на младите и на хората своите послания.
Това бе празник на българската духовност и култура, празник, обединил българи и италианци, породил стремеж към общи проекти, които да разтворят забравени и нови страници от общото ни настояще и минало. В писмо, изпратено специално за тържеството от Йорданка Фандъкова, бяха изразени уважение и признателност към организаторите "за родолюбивата им дейност и достойни усилия за опазване и разпространението на българската култура и изкуство". Художничката Дора Николова, изрисувала не само Кирил и Методий, българските икони и други значими български исторически сюжети, показала ги в цял свят, сподели:
"Уважаема г-жо Манолова, още не мога да се съвзема от емоционалното преживяване, с което ни дарихте! С вашето талантливо творчество сте съхранили нашето национално богатство за бъдещите поколения и за тези, които не знаят какви гении е дала малката ни страна на света! За тези, които се срамуват от произхода си и забраняват на децата си да говорят български. Пожелавам ви здраве и радост, вдъхновение за бъдещите ви творби!
За себе си перифразирам израза на Гена: летя като кондор САМА, не зная обаче накъде - нагоре или надолу..."
В годината, когато честваме 120 години българско оперно дело, този празник влезе в сърцата на българи и италианци, събуди размисли за посланието на изкуството  на големите артисти към нашето време.