Празници на културата Сливен

Съвсем в навечерието на двата Кирило-Методиеви празници (11-и и 24-и май) присъствах на културно събитие, достойно за отбелязване дните на светите братя. От 7-и до 9-и в Сливен се състоя за петнайсети път станалият добра традиция Национален фестивал на детската книга, организиран от регионалната библиотека "Сава Доброплодни", Министерството на културата и Сливенската община.
Достатъчно е да погледнете тридневната програма на това празненство, за да ви стане ясно, че тя е изключително богата и е невъзможно да се включите като участник или дори като наблюдател в многобройните му прояви. Затова пък всеки, който цени родната култура, може да се порадва от сърце на голямото празненството, поднесено не само на сливенските деца, а и на целия град.
От фестивала ще останат не само добрият спомен и ползата от книгата за деца и от нейното четене, а и не по-малко важният принос към книгоиздаването и разпространението на литература за малчуганите, както и благородните опити в нашето станало, общо взето, материално, бездуховно време да се спаси четенето... Ще останат и два сборника - единият със статии (пресилено казано научни) за работата и смисъла на фестивала през изминалите години със заглавие "Фестивалът - децата, книгите, четенето" и другият, (оригинално измислен) с заглавие "Искааам" - интересни спомени от детството на писатели, носители на фестивалните награди през годините. С топло чувство за хумор и носталгия по отдавна отминалото време авторите разказват епизоди от детството си. Така читателят с интерес надниква в интимния свят на онези, които познават само от книгите им. Между тях са Катя Воденичарова, Леда Милева, Кина Къдрева, Петя Александрова, Ангелина Жекова, Георги Константинов, Марко Ганчев, Виктор Самуилов, пишещият тези редове Панчо Панчев, и други. Чудесно е хрумването на съставителката на втората книга Росица Петрова-Василева (директор на библиотека "Сава Доброплодни" и капелмайстор на фестивала) да обогати сборника със снимки на авторите от тяхното ранно детство.
Не съм сигурен да похваля ли организаторите или да ги разкритикувам за многото прояви, които съставяха програмата на фестивала. В трите му дни те започваха в 9 или в 10 часа сутринта и продължаваха до късна вечер. Прави впечатление и разнообразието на тази програма: официални събития и церемонии като откриването, кръглата маса с международно участие, връчването на наградата "Константин Константинов", пресконференцията, премиери и представяне на книги, изложба на илюстратори, друга изложба - "Театрални кукли на любими литературни герои", карнавално шествие с награди, забавна игра "Кажи ми любимото си стихотворение!" също с награди, още награждавания - на малките участници в конкурсите "Едно невероятно пътуване във времето" (литературен) и "Магично приключение в света на мачтите" (за детска рисунка), концерти на импровизирани открити сцени и т.н., и т.н.
На една от тези сцени (в пешеходната зона в центъра на града) с много наредени пред нея столове за неканена специално публика ми се случи нещо, което едва ли ще забравя някога. Минавам по широката улица и чувам зад себе си познати ми думи. Заслушвам се - да, това са реплики от моя пиеса. Връщам се и се заглеждам в действието, разиграно на малката сцена, а после отивам зад нея и питам "чакащите" там реда си "артисти" от кого е пиесата, която играят. Децата с увереност изричат моето име. Казах им, че това съм аз, но те не повярваха, докато не им показах личната си карта. После ми се радваха, както и аз на тях, а когато свърши представлението си направихме и снимки за спомен...
Има и втора част: качих се на естрадата пред микрофона и зададох на публиката от малчугани и родители няколко от моите многобройни и лесни гатанки. Отговаряше ми се хорово от всички присъстващи. А когато свърших и тръгнах да продължа разходката си, настигаха ме деца, които искаха да им задам още гатанки. Питаха ме също дали съм измислил и по-мъчни, като за тях... А едно младо семейство от архитекти купи от близката сергия три мои книжки, за да напиша автографи за двете им придружаващи ги малки деца.
Горните епизоди бяха истински венец (за мен) на присъствието ми на юбилейния Петнайсети фестивал на книгите за деца в Сливен. Но не по-малко радостно и полезно е и общественото значение на тези национални културни празници.