Празници на духа и красотата

Георги Йорданов

Откакто свят светува, хората увенчават с празнични изяви труда, поривите и мечтите си. Богати с многообразие и красота, празниците удовлетворяват насъщни потребности за духовно възмогване. Народите се различават и по празниците, които имат. Предавани от поколение на поколение, те насърчават чувството за културна приемственост и самобитност.

България е богата на празници - стари и нови, национални и местни, професионални и родови. С времето се утвърдиха и множество музикални събития. "Софийски музикални седмици" станаха част от европейската фестивална програма. Софийският международен конкурс за млади оперни певци и Международният балетен конкурс във Варна дават успешен старт на майстори на световното оперно и балетно изкуство. "Русенските мартенски дни" и "Варненско лято" печелят престиж. Наши фолклорни събори и фестивали привличат участници от много страни. Прекрасно е, че и Новогодишният музикален фестивал в София вече има международно измерение.

Георги Йорданов и Емил Чакъров, 1987 г.

През втората половина на миналия век

българското изпълнителско изкуство завоюва международно признание и професионални висоти. Големите ни оперни певци и състави триумфираха на прочути световни сцени. Наши хорове, дирижирани от съзвездие именити музиканти, печелеха престижни отличия, участваха в концерти и постановки на световноизвестни майстори. Чудесният детски радиохор на Христо Недялков завладя публиката в няколко континента. Ансамблите на Филип Кутев, "Тракия" на Кирил Дженев, "Пирин" на Кирил Стефанов и др. състави за народни песни и танци достигнаха художествени висоти.

Георги Йорданов с Херберт Фон Караян, 1981 г.


Забележително е, че повечето от прославените ни хорове бяха любителски! Първите симфонични и камерни оркестри, както и даровити инструменталисти, бяха на равнището на музиканти и състави, наследили и усвоили вековни традиции и школи. Млади таланти, с които родината ни е тъй богата, достигнаха впечатляващи резултати. Така естествено и логично узряваха възможностите и необходимостта върховите музикални постижения да се представят пред взискателната публика в празнична обстановка. А Националният дворец на културата, признат за един от най-добрите концертни и конгресни центрове в света, предостави отлични условия за успеха на концертни прояви, майсторски класове, творчески срещи, изложби, духовни и делови форуми...


Новата музикална инициатива

не беше суетно хрумване и мимолетна показна изява. Началото на Новогодишния музикален фестивал се помни с отлична организация, със системна подготовка и успешна реализация. Важно бе да се привлече най-добър диригент за бъдещия оркестър. Изборът бе колкото уместен и единодушен, толкова и щастлив - Емил Чакъров. Младият маестро, възпитаник на българската диригентска школа, ученик на Херберт фон Караян, беше сътворил впечатляващи успехи на световни концертни и оперни зали. Озарен от безспорен талант, любимец на Даная - богинята на вдъхновението, той бързо се превърна в душа, сърце, ръководител, очарование и олицетворение на фестивала. Ентусиазиран организатор, Емил Чакъров съумя да подбере и привлече в оркестъра водещи артисти от столичните оркестри и от Консерваторията, да покани за участие най-добри певчески състави и солисти с международна известност. Подпомаган професионално от ръководството на НДК, с генерален директор Владислав Панов, и сътрудничеството на Добрин Памуков, Катя Дочева и други, той осъществи най-добрите си идеи.
Бяха създадени всички предпоставки за успех на проявата. Закупени бяха необходимите музикални инструменти; създадено бе модерно студио за записи и тиражиране на високохудожествени изпълнения; изготвена бе дългосрочна програма за бъдещите издания на фестивала и за гастроли в други страни. С актове на Министерския съвет и на тогавашното Министерство на културата бяха решени всички финансови, структурни и организационни въпроси. Националният фонд "13 века България", който нямаше аналог в Източна Европа, правеше подходящи дарения за  програмата. Забележителният екип на Херберт фон Караян, ръководен от видния импресарио Мишел Глоц, пренесе безценен опит и пример за българските музиканти и специалисти.

Началото бе вълнуващо и незабравимо

В 18.00 часа на 1 януари 1987 г. препълнената 4-хилядна зала на НДК, в присъствието и на големи ценители на изкуството от чужбина, възторжено аплодира раждането на новия български музикален празник. Видните гости и участници в събитието пристигнаха веднага след популярния обеден Новогодишен концерт във Виена, дирижиран от маестро Караян. Великият музикант лично изпрати в София своите приятели, изразявайки горещо съжаление, че поради лекарска забрана не може да пътува и участва във фестивала. Тук е уместно да се подчертае, че големият музикант беше сърдечен приятел на България. В Залцбург, Виена, Берлин, Милано той направи много постановки, концерти и записи с наши певци, интрументалисти и с хора на Софийската опера с диригент Любомир Каролеев; допринесе за подобряването на акустиката в НДК. Караян постоянно се интересуваше и подкрепяше музикалния ни живот не само със съвети, но и с дълбока привързаност и отзивчивост. Караян дирижира в НДК два концерта на прочутите Виенски филхармоници, единият от които беше безплатен. За тези си заслуги той получи високо отличие на българската държава, с което откровено се гордееше.

Истинската стойност на всяко добро начало

е забележима, само ако продължи да се въздига. Такава беше съдържателната летопис на Новогодишния музикален фестивал през няколкото години, когато програмите му, под ръководството на Емил Чакъров, се превръщаха в традиция. Високото майсторско равнище на концертите, богатият репертоар, включващ широк кръг от автори на световната и българската музикална класика, участието на певци и инструменталисти с международна известност имаха отзвук и извън пределите на страната. Фестивалният симфоничен оркестър на Емил Чакъров изнесе концерти на прочути европейски сцени. Националната филхармонична хорова капела "Светослав Обретенов" под диригентството на Георги Робев, заедно с други хорове, постоянни участници в Новогодишния фестивал, изпълниха класически репертоар, православни песнопения и други произведения, които и днес се сочат за образцови. След брилянтната реализация на ораторията на Йозеф Хайдн "Сътворението" с участието на хор "Родина" с диригент Васил Арнаудов чуждестранни капацитети не допускаха, че хорът е любителски. А русенци вече бяха завоювали най-високи отличия на хорови конкурси в Ланголен (Англия) и други авторитетни състезания. След "Реквием" на Джузепе Верди доайенът Асен Найденов възкликна: "...доживях да чуя брилянтно изпълнение на тая велика творба от български оркестър, хор и солисти под палката на български диригент". И майсторските класове на виртуозния пианист Алексис Вайсенберг станаха събитие.

Съзвездие от световни певци и таланти


Фестивалните програми се осъществяваха от съзвездие световни певци и изпълнители: Николай Гяуров, Мирелла Френи, Гена Димитрова, Алексис Вайсенберг, Анна Томова-Синтова, Елена Образцова, Катя Ричарелли, Агнеса Барса, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Дворжски, Димитър Петков, Никола Николов, Николай Геда, Стоян Попов, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Калуди Калудов, Михаил Светлев, Крис Мерит, Юри Мазурук, Йозеф Франи, Наталия Гутман, Иван Консулов, Иво Погорелич, Мартинович, Минчо Минчев... А записите, направени на модерно техническо равнище, влязоха във фонда на най-престижни музикални къщи. Не случайно японският гигант "Сони" като изкупи известни компании, стартира на световния пазар с оперни и симфонични изпълнения от Новогодишния музикален фестивал. Пример за съвършенство са оставените за поколенията записи на "Борис Годунов" и "Хованщина" от Мусоргски, "Княз Игор" от Бородин, "Дама Пика" от Чайковски, опери на Глинка, Римски Корсаков, Верди, Белини, симфонии, концерти, кантатно-ораториални творби от велики композитори...
Емил Чакъров, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Асен Найденов, Георги Робев, Васил Арнаудов, Любомир Каролеев и много други първосъздатели на Новогодишния музикален фестивал вече са в небитието. Но сътвореното от тях е неувяхващ пример за съвършенство, красота и родолюбие.

Бъдеще с добра основа

Известно е, че добро бъдеще на всяко дело се прави върху здрава основа и хубави спомени. Похвално е, че пътят на Новогодишния музикален фестивал не се прекъсна. Той продължава до днес, вярваме, че отива и в бъдните години. Ръководството на НДК и неговият дългогодишен директор Христо Друмев отстояват традициите в новите, нелеки условия и обстоятелства, обогатяват я със свежи и полезни инициативи. А отличният диригент маестро Емил Табаков вече няколко години с голям успех ръководи обновения фестивален оркестър на двореца и празничната музикална програма.
Участието на оперната прима Веселина Кацарова, на Московския камерен оркестър, на Найджъл Кенеди и квартет "Ардити", на Гершуин-младши и Рогозин-младши, а преди дни и на прочутата Лондонска филхармония доставиха радост и незабравими вълнения на столичната публика. Най-добри постановки на Националната опера и балет, на Музикалния театър "Стефан Македонски", на оперите в Пловдив и Варна, концерти на радиохора на акад. Христо Недялков и други все по-успешно се вписват във фестивалния репертоар. Удоволствие за ценителите е откриването на новогодишния празник на музиката с пряко предаване на премиерата, с която започва новия сезон на Миланската скала.
Дано сътвореното от създателите и радетелите на Новогодишния музикален фестивал продължи да привлича участници със световна слава и да одухотворява родното музикално изпълнителско изкуство с нови висоти.