Празникът на Светите братя е наша традиция от Х век

Светлина Николова е родена във Враца. Завършила е българска филология в Софийския университет. Работи в БАН от 1971 г. До края на 2011 г. бе директор на Кирило-Методиевския научен център в академията. Научната й работа е в областта на Кирило-Методиевското културно наследство. Изследва съчиненията на Климент Охридски, в последно време работи върху словата на Йоан Екзарх Български, също - в областта на старобългарската текстология и развитието на текстовете през Средновековието. Специалист в областта на славянското ръкописно наследство от епохата на Средновековието. Била е представител на БАН в Европейската научна фондация, в постоянния комитет по хуманитаристика. Зам.-председател на Българския национален комитет на славистите, член на Славянската библейска комисия към Международния комитет на славистите и пр.


- Проф. Николова, личната ви научна съдба е свързана изцяло с делото на Кирил и Методий и тяхното наследие. Защо в обществото като че ли не сме си уточнили до ден днешен понятията. Кое е правилно - старославянски или старобългарски език?
- Мога да кажа защо се използват различни термини по отношение на книжовния език, който Кирил и Методий са създали. Мисля, че е известно на повечето българи, книжовният език, който те създават, е основан върху говора на българските славяни от Солунската област. През ІХ век околностите на Солун са били населени от славянски племена от българската група, които са били в пределите на българската държава. За двамата солунски братя има предположения, че майката е била славянка и че са били от славянизирано семейство. Те не са могли да не знаят отлично говора на тези славяни и книжовният език, който създават, е бил основан на живия народен говор на българските славяни от тази област. Затова ние казваме старобългарски, защото произходът на този книжовен език идва от говора на българските славяни. В други страни обаче се използват няколко други термина. Единият от тях е "старославянски", който се използва в рускоезичната литература, вторият е "стар църковен славянски" (Old Church Slavonic), който се използва в англоезичната литература, третият е "староцъковнославянски" (altkirchenslavischen), който се използва в немскоезичните публикации. Откъде идва тази разлика в научните изследвания? В тези страни учените смятат, че е по-важен не произходът, а функцията на този език. Защото старобългарският език след известно време започва да се използва като общ език на всички източноправославни славяни. Така, основавайки се на функцията на този език, те въвеждат три различни термина. Но бих искала да кажа, че терминът "старобългарски език" не е измислен от българите - той се дължи на един виден немски учен, Август Лескин, който през 1871 г. издава първата граматика на този Кирило-Методиев език във Ваймар и я нарича "Граматика на старобългарския език". Това е една много важна книга, защото всички следващи учебници се основават на "Граматиката" на Лескин. До днес тя е претърпяла повече от 9 издания.     
- В последните една-две години у нас се разпространява твърдението, че Кирил и Методий създават глаголицата, а след това тя се развива в кирилица в България и затова кирилицата е българската азбука. Така ли е?
- Ако съдим по произхода й, може да се каже, че е българска азбука. Но няма основание да  заменим термина "кирилица" с "българска азбука", защото по този начин бихме скъсали връзката си със самия Кирил. Кирилицата наистина е възникнала в България. Но писмените ни паметници от ІХ и Х век върху камък са писани и на кирилица, и на глаголица, има и двуезични - на глаголица и на гръцки език. Произходът е безспорен, но по-важното за нас е това, че е утвърдено това название, което я свързва със св. Кирил, и затова българският народ чрез своята кирилица остава свързан с Константин-Кирил. Още през 1992 г., когато България бе приета за член на Съвета на Европа, председател на асамблеята му тогава беше Мигел Мартинес, който в словото си за приемането на България спомена сред постиженията на българите в европейската културна история единствено имената на Кирил и Методий. Освен това кирилицата не се използва само в България, а дори в някои азиатски страни, в бившите съветски републики и досега в Казахстан и в Монголия. Румънците пишат на среднобългарския вариант на старобългарския език чак до ХVІІ век, а самата кирилица се използва до 1859 г. в Румъния. А има и няколко много малки народи в Сибир, които свързват запазването на езика си с кирилицата, дори след 1990 г. тя се приспособява към звуковите особености на езика им и се пишат учебници на този език с кирилица, за да бъде той запазен чрез нея.
- Много старобългарски паметници се намират в други държави в момента, даже останалите у нас такива паметници са по-малко. Помним неотдавна скандала, когато Македония искаше да прави в Брюксел изложба с наши писмени паметници, наречени от тях "македонските ръкописи". Как ние доказваме, че те са български?
- Доказваме категорично, защото тези ръкописи носят всички характерни белези на българския език от тези епохи. Тогава имаше един много куриозен случай, в интернет се разпространяваше едно изображение от тази изложба - началото на Тълковното евангелие на охридския архиепископ Теофилакт. Това е един бележит духовник от ХІ век, които има едно предисловие и на него неговото име, написано в тези ръкописи, не е Теофилакт Охридски, а е Теофилакт Български. И самото название "български" се споменава в ръкописите, разбира се. Всички гръцки духовници говорят за св. Климент и за св. Наум като за български светци. Техните произведения, посветени на св. Климент и св. Наум, са написани на гръцки език, когато те са били архиепископи на Охридската архиепископия в периода, когато ние сме били под византийска власт през ХІ, ХІІ, ХІІІ век и дори в ХІV в. Има един бележит архиепископ от XIII в. - Константин Кавасила, който е написал служба на св. Наум Охридски. И в нея навсякъде той говори за почитта именно сред българите на този светец и нарича Наум "светилник на българите".
- Защо напоследък църковният празник на св. Кирил и Методий 11 май започва да се чества като светски празник едва ли не вместо 24 май? Тази година някои оратори дори заявиха, че понеже на 11 май светите братя са чествани за първи път в Пловдив, това бил истинският ни празник. Каква е разликата между двете дати?
- Ами това фактически е един и същи ден. 24 май се появява при нас като дата едва в началото на ХХ в., когато се сменя календарът и се преместват дните с 13 напред. А денят е един и същ. Всъщност празнуване на св. Кирил и св. Методий се споменава за пръв път в старите български глаголически ръкописи, само че там става дума за други дати. Най-старият документ, в който е посочено честване на св. Кирил, на св. Методий, на св. Климент Охридски, е от края на Х и началото на ХІ век. Това е т.нар. Асеманиево евангелие, намерено в ХVІІІ век в Йерусалим. В това евангелие има календар и в него ние виждаме за пръв път датата на честване на св. Кирил - 14 февруари, датата на честване на св. Методий, която е на 6 април, датата на честване на св. Климент, която е на 27 юли. Така че това е една много стара традиция, отбелязана още в старите глаголически ръкописи.
- А двамата заедно като свети братя кога започваме да ги честваме?
- Не сме много сигурни кога започва това, но за пръв път се появява една друга дата - 10 май, в един стар руски ръкопис от края на ХІІ век, т.нар. Успенски сборник, в който е поместен най-старият ръкопис на т.нар. Пространно житие на св. Методий. Там произведенията са подредени по дати и на датата 10 май се намира това голямо и важно житие, от което ние знаем много неща за живота на Методий. След това от ХІІІ век, може би дори в българските земи, се появява един сборник, наречен Пролог. В него има вече решително датата 11 май. На тази дата се помества едно кратко житие на Методий. И учените се питат как от 6 април - неговата смърт, датата се е преместила на 11 май. Обикновено 6 април се пада в период на пост и има документално засвидетелствани случаи, когато една дата, падаща се по време на пост, се премества на друга дата. Възможно е случаят и тук да е такъв.
- А като празник на буквите и на писмеността честването започва вече през Възраждането, а после със смяната на календара се премества и датата, така ли?
- Това вече е, когато възниква гражданският празник. През Средновековието не е имало такова делене, гражданският празник възниква през Възраждането, а след това се измества по новия календар. Но става дума за една и съща дата.
- Казахте, че немски учен за пръв път е употребил термина "старобългарски език". Доколкото знам, и нашият Х век е наречен "Златен" век не от българи...
- Да, този термин също не е българско творение, той идва от една книга на бележития чешки славист Павел Йозеф Шафарик, издадена през 1848 г. в Прага. Тя се нарича "Разцветът на славянската литература в България".
- Имам усещането, че в наши дни българистите и славистите в чужбина много повече ценят българския принос в създаването на славянската книжнина като важна част от европейската цивилизация, отколкото ние самите като народ.
- Ние, българите, много често нямаме съзнание за това ценно, което сме направили в миналото. Не искам да говоря баналности като тази, че без минало няма бъдеще, обаче имам чувството, че много народи си ценят много повече от нас онези постижения, които са имали в миналото. И ги използват за това да направят нещо за бъдещето си. Докато ние... Самото честване на празника на Кирил и Методий в България малко позагуби блясъка си. Това не са вече онези тържества нито през Възраждането, нито след това, които са повдигали самочувствието на българите. Които са им показвали, както се казва, че и "ний сме дали нещо на света". Но това зависи от много обстоятелства, на първо място, разбира се - от образованието. Но не на последно място - от подкрепата на българската държава. Да не забравяме това, което се казва в едно от тези жития, за които споменах, за това как са дошли учениците на Кирил и Методий в България. Те са били изгонени най-позорно, както се знае, от Велика Моравия, след тази в крайна сметка неуспешна мисия там, след като преди това са били затворени. Но те тръгват към България. И казват, че те мечтаели за България и се надявали, че България ще им даде спокойствие. Когато през 886 г. те идват в Белград, който тогава е бил в границите на българската държава, управителят на града ги изпраща директно при българския княз Борис. Той е знаел, че князът търси такива хора. И как ги е посрещнал Борис? Същият Теофилакт Български, който е написал знаменитото житие на Климент, не е бил българофил, но той казва, че когато учениците са пристигнали при Борис, те са били приети с почести. Борис ги разпитвал да му разкажат за себе си. Когато князът чул техния разказ, той отправил голяма благодарност към Бога, който му е изпратил такива помощници, а на България - благодетели и учители, не случайни хора, а изповедници и мъченици.
- Т.е. за да има разцвет, трябва да има държава, която да подкрепи умовете.
- Иначе нищо не може да бъде подкрепено и развито. След изгонването на учениците от Велика Моравия там вече няма нищо в продължение на много дълго време. Кирило-Методиевата мисия във Велика Моравия пропада, защото държавната власт престава да подкрепя книжовниците. Много по-късно книжнината се пренася там от друго място, и пак - благодарение на един чешки крал, Карл ІV, който я въвежда в Чехия през ХІV век. Ако държавата не подкрепя умовете, знанието, духовното, не е възможно да има стабилно развитие на културата и духовността.
- Дали затова у нас виждаме, че за 23 години настъпи голямо духовно обедняване на населението, невежество, чалгизиране? Не говоря само за образованието, говоря изобщо за българите. Един народ, който не цени нито ума, нито книжнината, който все по-малко се интересува от духовното. Който обезобрази езика си - същия език, създаден от Кирил и Методий, успели в тежки времена да се преборят за него с триезичието. Същият език, който днес влезе в Европа, но излезе от въжделенията и на политиците, и на интернетското ни младо поколение. Едва ли сега можем да се наречем Държава на духа.
- Не знам как можем да се наречем сега, но е факт, че българската духовност много страда в момента. Княз Борис е подкрепил учениците на Кирил и Методий и те са взели участие в този процес, чрез който той е искал да приобщи българите към един нов модел на писмена култура, към устойчиво възприемане на християнските културни ценности на Европа. Благодарение на това, че Кирило-Методиевото дело е успяло в България, фактически се променя конфигурацията на цялата европейска култура. И това е изключително важно не само за българския народ, а изобщо за Европа. То се е случило в едно нелеко време - края на ІХ, началото на Х век, когато са се водели войни. Но въпреки всичко това дело е било подкрепяно от българските владетели.
- Има много нации, които са стигали до големи духовни висоти, а след това са се загубили и ги няма...
- Да, има такива и никоя нация не е гарантирана от изчезване. Аз се надявам, че никога това няма да се случи с нас.        


Роже Бернар (1908-1997), един от най-изтъкнатите френски слависти на ХХ век
(Из слово, произнесено в Париж през 1963 г. пред международна публика от неколкостотин души)

"Една млада държава, привлякла вниманието на средновековния свят с военните си победи, постъпи благородно и мъдро, като приюти прогонените ученици на Кирил и Методий, повечето от които всъщност бяха нейни чеда. Тази държава съхрани и подклаждаше пламъка, който двамата братя бяха запалили, за да предаде по-късно този пламък на останалите славянски народи и на бъдещите поколения. Тази държава беше България. Поради благородното си поведение и значимостта на наследството, което тя спаси, България си спечели неувяхващата благодарност на останалите славянски народи и уважението на целия цивилизован свят".