Празник в Рим с българското оперно чудо

Магдалена Манолова

Операта е "визитната картичка" на България в цял свят. С тези думи българският посланик в Италия Атанас Младенов поздрави дипломати и ценители на оперното изкуство, изпълнили разкошния салон на нашето посолство в Рим на 21 октомври. Той представи мултимедийната програма "Българският оперен мит": италианската версия на книгата "Българският оперен мит - тримата баси и трите сопрани" на д-р Магдалена Манолова, филма "Никола Гюзелев, гласът, който живописва" (авторка М. Манолова) и изложбата на художника Павел Митков "Вечните герои в света на операта с българските гласове". След Берлин и Париж този уникален мултимедиен проект предизвика изключителен интерес в италианската и българската публика, превърна се в истински празник на българската култура в годината на сближаване на културите и 120 години българска опера.
Този проект придоби нови измерения след срещата ми с художника Павел Митков в Берлин. Книгата ми разпали въображението му, роди неговите видения за "Вечните герои в света на операта с българските гласове". Въпреки че светът на операта не му бе близък, той усети със сетивата си силата на внушенията на героите, които избрахме, така, както ги сътвориха оперните ни легенди. Онези герои, които разкриват дълбочината на човешката природа, на мефистофеловци, бунтари, съблазнители, владетели. Картините на Митков са извор на спонтанна емоция, отговор на чувствата, които изживява. Това усещане той вгради при сътворяването на платното на Мойсей, изпълнен с прозренията на духовните водачи, пронизващия образ на Мефистофел, на Борис Годунов, владетеля, разкъсван от угризения, на Филип II, притежаващ цял свят, но неспособен да накара хората да го обичат, на молитвената Тоска и примадоната Тоска. Герои, идващи със своята истина от времето към нас. Багрите на палитрата дадоха нов живот на познатите образи. На платното те получиха продължение на своя живот, изпят, изречен и изрисуван. Затвори се кръгът на взаимо преливане на енергии от музиката, словото и палитрата.
Особено вълнуваща бе тази вечер в Рим, защото тя се случи в родината на операта - тук, където българските оперни певци са обичани и уважавани, където са изживели своите звездни мигове, започвали са кариерата си. И още нещо - припомнихме си, че сближаването в света на операта между двете страни е започнало още след Освобждението, а в 120-годишната история на българската опера голям принос още в самото начало имат италианските трупи и певци.
На въпроса на Димитър Ганчев за предаването "Култура и общество" на Радио Ватикана - какви са посланията на книгата ми към света днес, споделих, че неслучайно на националния референдум на БНТ за "Най-голямото българско събитие на ХХ век" България избра българското оперно чудо. Защото българските оперни певци не само бяха нашата уважавана "визитна картичка", но те самите бяха духовни посланици, носители не само на голямото интерпретаторско изкуство на миналия век, но и на цяла сложна епоха, каквато бе тази на ХХ век.
В своя дългогодишен опит като музиколог, автор на филми за много от тях, в разговори и срещи си зададох въпроса, с какво те влязоха в световната опера, какъв е приносът им. Защо са възприемани като модел на съвременния оперен певец. На тези въпроси се опитах да дам отговори и в книгата си, и във филмовите си портрети. Духът на времето и ние, българите, в него. Кои са ценностите, които идват чрез тях в днешенто време. Техните герои носеха прозренията на тяхното време и послания към нашето. Отваряха душите за истините. Истината, която се познава със сърцето. Нещо, така необходимо днес. Днес, когато все повече се отчуждаваме от себе си, а изкуството е един от начините за "очовечаване". Гена Димитрова с болка казваше, колко важно е уважението да не се смята за глупост, а думата сърце да се изписва с главна буква. Операта за нея бе храм, в който научаваш философията на живота.
Димитър Ганчев припомни, че папа Бенедкит ХVI като ценител на оперната музика казва, че музиката извисява човека и го води към възвишена истина. Наистина е така, защото няма нищо по-красиво от човешкия глас, в него е цялата душа, божественото в нас.
Публиката сякаш усети тези послания. Развълнувани, вземаха книгата като нещо, което ги сближава с онези, които сътвориха съвременния мит за Орфей. Нещо, което ще отвори сърцата им и към техни истини.