Правят Златен фонд на българската наука

Живеем във време, в което хората на шоубизнеса, развлекателната индустрия и спорта са в центъра на публичното внимание. Парадоксът е, че хората, които са създали и създават начина на живот на съвременния човек и прогреса на човечеството - учените, остават в сянка. Днес заниманията с научна дейност не създават престиж в обществото, а социалният статус на учените е много под средния за страната. Истинските проблеми на научната общност много рядко присъстват в медиите, затъмнени от псевдоскандали, провокирани и поддържани обикновено от кръгове на властта.     
Тези процеси са толкова по-странни за държава като България, в която ученият човек от памтивека се радва на обществено признание. На фона на всеобщото пренебрежение към науката напоследък една току-що издадена в БАН книга изглежда наистина уникална и прави невероятно приятно впечатление в средите на мислещите хора. "Златният фонд на българската наука" бе представена миналата седмица в академията.
Задачата, която си поставихме, е да бъде представен духовният портрет на съвременния български учен чрез интервюта с около 100-120 национално и световно изявени наши изследователи, обясни ръководителката на проекта и съставител на книгата доц. Ерика Лазарова. В книгата са събрани първите 57 интервюта с изтъкнати учени от БАН и вузовете в страната. Това е част от проекта "Златен фонд на българската наука", реализиран от БАН и Фонда за научни изследвания в МОМН, с помощта и на Института за изследване на обшеството и знанието при БАН, както и на проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проектът, видял бял свят благодарение на издателство "Архимед", е наистина уникален, защото включените в сборника интервюта - истинско богатство на научната мисъл у нас, са заснети и на видеофилми, всеки с продължителност 120 или 240 минути. Така наистина за пръв път се прави опит да се събере Златен фонд на българската наука, какъвто в страната ни до момента липсва.
В първата книга "Златен фонд на българската наука" са намерили място разговори с водещи учени - професори, академици, член-кореспонденти като Аксиния Джурова, Александър Федотов, Благовест Сендов, Валерия Фол, Васил Гюзелев, Георги Марков, Дамян Дамянов, Дечко Павлов, Дочи Ексерова, Иван Ангелов, Иван Маразов, Иван Юхновски, Йордан Йорданов, Кирил и Николай Василеви, Константин Косев, Милена Цанева, Петър Берон, Петя Василева и др. По думите на доц. Лазарова, всички интервюирани са били пределно откровени в разговорите. Особена е и формата на интервютата - учени интервюират учени. С книгата и със събрания видеофонд мислещият българин може да изпита часове на наслаждение от макар и непрякото общуване с водещи личности в родната ни наука, с тяхното виждане за историята на науката и на културата в България. С мотивацията, която кара хората на мисълта и интелекта да продължават да се трудят в днешното време на бездуховност на попрището на духа. Читателят може да пие "от извора" знание за жизнения път на водещите ни учени, за пътя на откритията и дори за заблужденията на даден изследовател. Разбира се, интервюираните учени не отминават и темите на днешния ден - реформите в БАН и висшите училища, безпаричието, пренебрежението към науката, чалгизирането на обществото и пр. Ето например заключителните думи в разговора с чл.-кор. Венелин Живков: "Аз по принцип съм оптимист за бъдещето на България. Е, не само за науката и висшето образование. Но всичко това зависи от хората. Защото човек, независимо какъв е - дали е академик, дали е лекар, дали е инженер, той първо трябва да бъде българин и след това - всичко останало".
Мнозина от учените разказват и за своите учители в науката, поради което книгата се превръща в своеобразна летопис на знанието в България през десетилетията и на творците, на които го дължим. Жалко, че такава жива представа не е била събирана никога преди - за големи имена в науката, които вече са си отишли от живота ни. Предстои да излезе и втора част с интервюта - като втори етап на проекта.