Правителството във Вашингтон спуска кепенците?

Тези дни погледите на милиони американци са вперени в Сената на САЩ, от чиито решения и позиции зависи дали след 1 октомври т.г. правителството на демократа Барак Обама ще трябва да обяви временно "изключване" (спиране) поради това, че сенаторите (в мнозинството си републиканци-консерватори) няма да одобрят общата рамка на фискалната 2014 г. По принцип това означава, че спират да действат всички видове служби, за които плаща правителството (разбирай държавният бюджет): това са военните, полицаите, пожарникарите, работещите в пощите, обществените болници, училищата и т.н.
Разбира се, никой в САЩ - независимо от поста си - не може да допусне подобна огромна социо-политическа катастрофа и заради това законът разделя милионите държавни служители на две категории - особено важни за обществото и традиционни, обикновени. Така че военните и полицаите ще продължат работата си, както пожарникарите, пощаджиите, лекарите от спешните екипи, но в много сфери на живота, това "спускане на кепенците" във Вашингтон ще се почувства осезателно. Преди всичко ще бъдат забавени плащанията на въпросните "важни професии". Освен това ще се усетят трусове в сферата на общественото образование, събирането на боклука, ще се стигне до временно "затваряне" на някои държавни учреждения и др.
Подобен прецедент може да открием в близката история на Съединените щати: демократът-президент Бил Клинтън бе принуден да обяви "изключване на правителството" в края на 1995-а и началото на 1996-а. Или по-точно в периодите 14-19 октомври 1995 г. и 16 декември-6 януари 1996 г. - общо 28 дни.
В дните на предишната фискална криза лидерът на републиканците Нют Гингрич, предизвикал въпросното "изключване" на работата на правителството, се оплаква на пресконференция във Вашингтон, че по време на дългия полет до Израел и обратно - във връзка с погребението на Ицхак Рабин, Клинтън "не се възползвал от възможността да дискутира бюджета" с него и нещо повече (!) наредил Гингрич и другите сенатори-републиканци да слязат от задния вход на президентския "Еър форс 1".
В позата на обидено дете, на което са отнели играчката, Гингрич слага своето "вето" и Бил Клинтън дърпа шалтера на правителството. Естествено спорът, както и в наши дни, е бил заради желанието на демократите да увеличат разходите за обществени медицински услуги и за други социални придобивки, което е предизвикало свещения гняв на републиканците. Добре известно е, че много от тях са заклети либертарианци - тоест крайни представители на идеята за пълен диктат на пазара и "минимум държавна власт", теза, изкопана от началото на XIX век, когато пионерите-първопроходци в Дивия запад са живели според максимата "Всеки да се спасява поотделно". С тази разлика, че това време отдавна е отминало и съвременното общество отделя все повече за отделните си членове.
В наши дни консерваторите от Сената са твърдо против увеличаването на средствата по т.нар. "Програма Обамакеър", предвиждаща увеличаването на парите за медицински грижи, а също така и срещу мерките в други сектори на социалното подпомагане. На Белия дом остават броени дни, за да реши - или да отстъпи от своите позиции, или да обяви "изключване". Тук трябва да добавим, че тази стъпка не е съвсем безболезнена.
Ето някои от данните от предишното "спускане на кепенците": в нарочен доклад на Конгреса от 2010 г. за последиците от държавните спирания в периода 1995-1996 г. се уточнява, че през тези 28 дни са били засегнати всички сектори на икономиката; програмите за здравно и социално подпомагане на ветерани от войната са били съкратени; спрели са работа центровете за контрол и превенция на заболяванията; в Националния институт по здравеопазване не са били приемани нови пациенти; работата на 609 пункта за почистване на отпадъци (включително и токсични) е била спряна; временното спиране на посещения в националните паркове на САЩ е довело до загубата на около седем милиона посетители; всеки ден не са били обработвани десетки хиляди заявления за паспорти и за визи за САЩ на чужденци; туризмът и авиокомпаниите са понесли милиони долари загуби; лошо са засегнати над 20 процента от фирмите, работещи по федералните договори, чиято обща стойност е 3 млрд. и 700 млн. долара. Общата сума на загубите по време на "изключването" надхвърля значително внушителната цифра 1 млрд. долара.
Това са резултатите от предишното "изключване" на американското правителство. Какво ще се случи сега ще покаже съвременната политическа практика в САЩ. Във всеки случай, изгледите не са съвсем благоприятни.