Правителството е безпомощно във външната си политика

Програмата на правителството в частта й за външната политика е изработена на база приоритетите в Политическата декларация, обявена при създаването на кабинета. Това предопределя и факта, че недостатъците от декларацията са мултиплицирани в програмата. Опитът към приоритетите да се разработят цели и конкретни мерки е категорично неуспешен, създава се впечатление за механичен сбор от цели и мерки, подадени от различни институции и разпределени по приоритети по лично усмотрение на служителите, направили окончателното обобщение и редакция.
Вероятно така са се получили и бисери от рода на това, че България ще се превърне в активен участник в процеса на взимане на решения в ЕС чрез... брифинги и публикуване на прессъобщения и чрез приемане на нова Комуникационна стратегия или че поддържането на политически и икономически отношения с Руската федерация ще стане единствено с подписване на междуправителствена програма за сътрудничество в областта на науката, културата и образованието; или пък съдействието за установяване на справедлив международен ред ще се реализира чрез присъединяването на България към Европейската космическа агенция. Има и други цели и мерки, които звучат по-скоро хумористично.
В същото време от програмата отсъстват съвсем предстоящи и много важни за България теми като започващото тази есен председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, кампанията за избиране на българската кандидатура за нов генерален секретар на ООН. Парадоксално няма и дума в тази връзка за най-голямата организация в системата на ООН - ЮНЕСКО, председателствана от българката Ирина Бокова. Изцяло отсъстват идеи за политиката ни в Черноморския регион, в Близкия изток, Северна Африка, а Балканите са сведени до отпускането на средства за провеждане на ротационното председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, договорено впрочем от предишния редовен кабинет.
За цел на изведените на преден план отношения със САЩ е посочено задълбочаване на диалога и динамичното сътрудничество във всички области, като единствената мярка за постигането му е премахването на визовия режим. Споменати са страните от Централна Азия, а в същото време няма и ред за най-близките ни партньори и съседи на Изток, някои от които подписаха и ратифицираха през миналата година споразумения за асоцииране с ЕС - Молдова, Грузия, Украйна, Беларус, Армения, Азербайджан. Политиката на разширяване на ЕС е пропусната изцяло, въпреки развитите партньорства със страни-кандидатки, три от тях - непосредствени съседи на България. Затова пък правителството подчертава подкрепата си за т.нар. политика на отворени врати на НАТО.
Документът не заслужава, а и не подлежи на по-задълбочен анализ, демонстрира безпомощност, потвърждава хипотезата за липса на посока, на стратегия за развитие на страната и нейната роля в международните отношения, издава намерения за провеждане на небалансирана външна политика, неотговаряща на интересите на България.