Прави това, в което вярваш...

На 11 април т.г. добруджанецът Иван Димитров щеше да навърши 85 години. Той имаше много приятели, както и дела, които трудно се забравят от тези, които го ценяха като един от строителите на една вече позабравена България...
Едва ли има нужда да се представят подробно трудовите и служебните му длъжности и житейски жалони, защото неговите съратници (пък и не само те) го знаят, познават и помнят. Иван е роден на 11.04.1930 г. в с. Миладиновци, Добричко. Неговите първи години преминават в окупация. В училището, където постъпва през септември 1937 г., е задължително да се учи и говори на румънски. Въздухът на свободата вдишва едва на 25 септември 1940 г. - след Крайовската спогодба, подписана на 7.9.1940 г.
Неговият неписан трудов девиз е този на ротарианците, който гласи: "Прави това, в което вярваш. Вярвай в това, което правиш!" Той не бе ротарианец, но през цялата си трудова дейност, съзнателно или не, е следвал този девиз. Важна особеност в неговия живот е, че от 23 август 1953 г., когато завършва ВВМУ, до 11 април 1990 г., когато се пенсионира, той непрекъснато е бил ръководител на различно ниво и на разностранна дейност, като в същото време е бил и подчинен. Това налагаше обществената система, в която работеше. Неговото желание да се докаже и да служи на хората, за които работи (и на тези, с които работи), го караха да се учи, усъвършенства и да си поставя нови и големи задачи. Освен военното, той има и аграрикономическо образование. Неговата трудова дейност е вградена в родната му Добричка област - ТКЗС в Миладиновци и Ловчанци, окръжен ръководител в системата на МЗХП като първи заместник на Вълкан Шопов, в Комитета по отдих и туризъм като зам.-председател по строителството, в дипломатическата служба в Киев (консул за Украйна, Беларус и Молдова, отговаря за строителите и учащите се от България). Последните почти 10 години той оглавява Управление "Почивно дело и курортно лечение" в ЦС на Българските професионални съюзи, член на ЦС и на бюрото на БПС.
Иван работеше в системата, която не му позволяваше да избира своята трудова или ръководна дейност. Той дори не можа да завърши желаното от него висше образование - математика, където беше приет. Благодарение на своята амбиция, воля, здраве, упоритост, опората в семейството и съдействието на ръководители като Вълкан Шопов, Иван Врачев и Петър Дюлгеров, той се утвърди като качествен управленец, държавен политик и дипломат на всички постове, които е заемал. На тези ръководители той винаги е изразявал своята благодарност.
Макар в определени периоди да е бил в състава на по-високата номенклатура, той никога не е използвал положението си за облагодетелстване на себе си и близките. Това не направи и когато подписа заповедта за създаване край Албена на вилната зона (селище) "Златната рибка". Отказа предложение и в София. Разпореждал се е със стотици милиони левове за строителство в Добричка област, в КОТ и в ЦС на БПС, но никога не се е облагодетелствал.
За високи постижения по издигане равнището на почивката на трудещите се в края на април 1986 г. е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". А през 1987 г. е вписан в Червената книга "България-2000 новатори", стр.144.
Той беше и добър писател. Епохална е неговата книга "Тоталитаристът хамалин", за написването на която той посвещава пет години. Две книги посвети на хората, орисани да бъдат глухонеми - "Синът на глухонемите" и "Съдбовност и отдаденост".  Управленските си действия Иван е отразил в книгата "Как управлявах 13407 денонощия". От нея е извлякъл 99 "Принципи, похвати, сентенции и поуки на управленеца", публикувани в малка брошурка. Той обобщава, че успешното управление се основава на 11 аксиоми: любов, вдъхновение, въображение, страст, постоянство, личен пример, честност, търпимост и най-вече труд, упоритост и отговорност! Епилогът на неговата писателска дейност е "И в залеза с любов", която включва публицистика, поздравления, портрети, очерци, реквиеми за колеги и приятели и другари - повече от 50 човека.
Ще завърша със стихотворението "Сънища", написано за него от поетесата Иванка Николова и прочетено на 22.06.2006 г. в театър "Йордан Йовков", Добрич, при удостояването му с почетното гражданство:

Далеч от добруджанската земя,
едно момче сънува всека вечер
полята със узрелите жита,
и нашенската добруджанска песен
... Едно момче далече от дома,
се лута ту из ада, ту из рая,
момчето с добруджанската душа,
такова ще остане то до края!