Правдиви страници за антифашистката борба

През последните 20-ина години този забележителен и буреносен период от най-новата ни история често е обект на разнопосочни и противоположни оценки. Определени политически сили съвсем прибързано и емоционално се опитват тенденциозно да омаловажат, а някои най-безцеремонно отричат въоръжената съпротива против фашизма през периода 1941-1944 г. и нейния принос в борбата на демократичните народи против хитлерофашизма.
Вярно е, че в недалечното ни минало този съдбоносен исторически етап от нашето развитие се идеализираше и представяше в художествено-документалната ни литература в доста романтични краски. И трябваше да се появят на бял свят книгите на Давид Овадия за Леваневски и разгрома на Антонивановци, за да надникнем и в задния двор на партизанското ни движение. Но писателят, бивш партизанин, стори това нещо обективно и най-добронамерено, без да подценява неговата неоценима роля и значение.
Подобен реалистичен подход откриваме и в новото художествено-документално заглавие на писателя Михаил Тошков - "Смъртта не е...", което съвсем наскоро предложи на читателите ни издателство "Български писател". Основната тема в тази интересна творба е съдбата на българските политически емигранти в Съветския съюз, които се завръщат в родината си по въздух и море, за да се влеят в разгръщащата се антифашистка борба у нас след вероломното нашествие на Хитлерова Германия в Страната на съветите.
Към тази сериозна творческа задача авторът е подходил твърде отговорно, много години събира и проучва документи, спомени на бивши политемигранти и интербригадисти, запознава се и внимателно анализира публикации в печата и излязлата литература на тази тема. Книгата е писана в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, но не намира издател поради откровеното си и правдиво съдържание.
Стъпил на здрава документална основа, Михаил Тошков впечатлява с невероятното си умение да вниква в дълбините на човешката душевност както на подводничарите и парашутистите, така и на злонамерените им врагове у нас. Героите му се открояват с естественото си поведение, с характерната психологическа обрисовка на тяхната индивидуалност. Още със стъпването си на родна земя мнозина стават жертва на неизбежни предателства, на своята неподготвеност - психическа и военна, да изпълняват възложените им бойни задачи. Съветските самолети пускат тези, недостатъчно обучени, довчерашни интелектуалци и съмишлениците им от голяма височина, пръскат се и немалко скоро стават плячка на дебнещия навсякъде враг.
В противовес на мрачното настроение и униние, което изненадва и читателя, Михаил Тошков ни въвежда в цяла галерия от обаятелни образи на всеотдайни борци, психически устойчиви, със солидна политическа и идеологическа подготока и закалка - Цвятко Радойнов, Антон Иванов, Капитан Рак, Георги Крътунчев, Делчо Наплатанов, Мирко Станков и мн. др., които проявяват завидно себеотрицание, нравствен героизъм, несъкрушима воля в името на борбата и великата идея.