Поздравите по света, или първите крачки към общуването

Световният ден на поздрава (World hello day) се отбелязва на 21 ноември. Необичайният празник се появява през 1973 г., когато в разгара на Студената война американците Брайън и Майкъл Маккормак от щата Небраска в знак на протест срещу засилването на международното напрежение изпращат във всички краища на света писма с топли приветствия и молят получателите им просто да поздравят още някого. Идеята толкова много се харесва, че стига до най-отдалечени кътчета на планетата ни и се превръща в международен празник...

Всеки народ има собствени обичаи, които спазва при среща с приятел или с непознат. Но международният етикет всъщност е еднакъв: полагайки началото на добрия тон при общуването, хората пожелават един на друг добро, благополучие, хубав ден или успешна работа.
Англичаните поздравяват с въпроса "How do you do?" (буквално "Какво правиш?"), французите питат "Comment ca va?" ("Как върви?"), германците се интересуват "Wie geht`s?" ("Как сте?") Италианците изобщо не ги е грижа какво се случва с другия, затова възкликват "Come sta?" ("Как стоиш?") Китайците любопитстват "Ял ли си днес?", зулусите констатират "Видях те!", гренландците просто казват "Хубаво време!", а индианците навахо оптимистично твърдят "Всичко е наред". Персийците съветват "Бъди весел!", а арабите пожелават "Мир вам!"
Най-разпространените приветствия при монголите се свеждат до "Как е добитъкът ви?" и "Как обикаляте?" В Малайзия не пропускат да разберат "Къде отиваш?" (на което е прието да се отговаря "На разходка"). Грузинците се поздравяват с думата "Гамарджоба!" - "Бъди прав!" или "Побеждавай!" Дружелюбните японци се покланят с "Коничиуа" - "Това е ден" или "Денят дойде". Планинските жители на Памир и Хиндукуш пожелават "Бди!" или "Не знай умора!", а вайнахите призовават "Бъди свободен!"
В африканското племе басуто най-доброто приветствие се отправя към вожда и означава "Поздравявам те, див звяр!" Маорите казват "Благодаря за това утро!" "Намасте!" на индусите всъщност е знак, че виждат своя бог в лицето на всеки срещнат. Северноамериканските индианци не пропускат почтително да изрекат "Ти си другото ми аз".
В Древен Египет по време на кратка среща не е прието да се проявява интерес към здравословното състояние на човека, затова си задават въпроса "Как се изпотявате?" Римляните пожелават добруване със "Salve!", а в Елада апелират "Радвай се!"
Европейците, руснаците и американците като поздрав си стискат ръцете. Младите жители на Щатите приветстват приятелите си с потупване по гърба. Във Франция, когато обстановката е неформална, дори почти непознати се докосват с устни при среща и за довиждане, също така допират бузите си и пращат от една до пет въздушни целувки.

Емоционалните латиноамериканци се прегръщат, винаги мръзнещите лапландци търкат носовете си, в Полинезия галят раменете, а мъжете ескимоси леко се удрят един друг с юмрук по главата.
В съвременния Китай познати се поздравяват с любимия жест на актьори и политици - вдигнати над главата ръце със сплетени пръсти. А помахването с обърната към събеседника длан - приветствие, което често се използва и в България, жителите на Страната на изгряващото слънце ще разтълкуват като сбогуване.

Самоанците се душат един друг, тибетците свалят с дясната ръка шапката или кърпата от главата си, а лявата слагат зад ухото и се изплезват. В Северна Африка е прието да се направи поклон, като десницата последователно се поднася към челото, устата и гърдите, което означава "Мисля за теб, говоря ти, уважавам те". Някои народи на един от най-горещите континенти като поздрав и в знак на дълбоко уважение си предават тиква, държейки я с дясната ръка. В племето акамба (Кения) почитта се изразява със заплюване на срещнатия, а масаите първо се изплюват, после плюят на китката си и чак след това си стискат ръцете. На Замбези пляскат с ръце и правят реверанс.
В Индия се приветстват, като събират дланите и ги притискат към гърдите, а арабите кръстосват ръцете си. У някои индиански племена в Америка е прието за всеки случай да стоиш клекнал (често и със свалени обувки), докато тази миролюбива поза не бъде забелязана и човекът не доближи поздравяващия.
В Египет и Йемен жестът за поздрав напомня отдаване на чест - дланта със събрани пръсти докосва челото. В Латинска Америка мъжете изпълняват доста любопитен ритуал: прегръщат се, три пъти почукват по гърба на познатия, като държат главата над дясното му рамо, и още три пъти почукват, като променят позата към лявото рамо.
Таджиките стискат протегнатата длан с двете си ръце - да отвърнеш на жеста само с едната се смята за неуважение (това правило не е универсално, но е задължително най-вече за стопанин, който посреща гости).
Като своеобразен жаргон в поздравите при младите може да се приеме взаимното чукване на юмруците или т.нар. плясване "Дай пет". От военните пък е пренесено козируването - е, не по устав и непременно с шапка...
В България от древни времена при среща се пожелава здраве, защото се смята, че това е най-важното в живота на човека. Традицията се спазва и до ден-днешен, като е заменяна само с хубави пожелания: "Добро утро!", "Добър ден!", "Добър вечер", "Добре дошли!" Аналог на неутралното "Здравей/те" е "Здраво!" и "Привет!" Често може да чуете още "Приветствам ви" или "Чест и почитания!"


Над 140 страни по света декларират, че се включват към отбелязването на Световния ден на поздравите. Добре е всеки, който досега не е чувал за този необичаен празник, да се присъедини към честванията. Още повече, че всичко е изключително лесно и не изисква специална подготовка: достатъчно е приветливо да поздравите поне десетина непознати. Така всички бихме имали шанса да направим първата крачка към по-доброто и по-качественото общуване. А и може да го правим не само на 21 ноември, нали?