28 Март 2024четвъртък21:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Акцент

Повратна точка за Европа

Планът за възстановяване и устойчивост е насочен към справедливи и ориентирани към човека политики след десетилетие на фискални ограничения

/ брой: 121

автор:Георги Пирински

visibility 438

В началото на 2010 година имаше известни очаквания, че социалното измерение ще бъде основен компонент в политиката на ЕС за устойчив растеж и че осигуряването на качествени работни места ще стане определящото начало за интегриране на икономическите, екологичните и социалните приоритети в един нов модел на растеж. Само че още през следваща 2011 година стана съвсем ясно, че Тройката Международен валутен фонд-Европейска комисия-Европейска централна банка е твърдо решена да превърне Голямата рецесия в криза на суверенните дългове и да наложи на държавите-членки възможно най-драстичните фискални ограничения. Резултатът бе десетилетие на разграждане на системите за поддържане на заетостта, децентрализация на договарянето на заплатите и свиване на публичните разходи, особено за социални нужди.

Сега, в резултат на КОВИД-кризата, отново се очертават поне 

три основания за нови очаквания 

за преосмисляне на социално-икономическата парадигма на ЕС. Първо, този път правителствата и европейските институции незабавно се заеха да стабилизират реалната икономика и работните места, а не само банките. Главното основание, подхранващо очакванията за качествено нов подход, разбира се е Планът за възстановяване на Европа, обхващащ новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 година и Механизма за възстановяване и устойчивост "Следващо поколение ЕС", който за пръв път включва съществен обем преки субсидии чрез дълг, емитиран от самия Европейски съюз.

Второ, заделяните ресурси по страни по принцип не са придружени с ограничаващи условия, в т.ч. по отношение на социалната сфера. Още през март 2020 година бе задействана клаузата за временно прекратяване на действието на Пакта за стабилност и растеж, за да могат държавите-членки да окажат необходимата бюджетна подкрепа на фирмите и домакинствата, поразени от пандемията. В последните доклади по страни на Европейската комисия не се включват обичайните за предходни години изисквания за по-гъвкави пазари на труда. Това е особено важно, защото, за да могат държавите-членки да ползват средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, техните национални планове следва да са съобразени с констатациите и препоръките на докладите за всяка от тях. 

И, трето, но не по-малко важно е, че Европейската комисия препоръчва в плановете си държавите-членки изрично да посочват как синдикатите и други НПО са били включвани при изготвянето им. 

Но не бива да се смята, че стереотипите на остеритета, т.е. на драстичните бюджетни съкращения, са окончателно отхвърлени. Първо, напоследък отново се засилват гласовете, според които именно бюджетните ограничения са точният отговор на разрастващите се дългове - "дълговите ястреби" отново "размахват криле". Ярък пример е последната статия на най-ревностния привърженик на остеритета - Волфганг Шойбле във "Файненшъл таймс" от 2 юни тази година, озаглавена "Социалният мир в Европа изисква връщане към фискална дисциплина", за да не се превърнела КОВИД-пандемията в "дългова пандемия". И ето че вече преди седмица австрийският финансов министър призовава за връщане към "строги бюджетни правила", за да не се превърнел Европейският съюз в "дългов съюз".

Второ, в Годишната стратегия на Европейската комисия за устойчив растеж за 2021 година се отделя повече внимание на широколентовия обхват и дигиталните умения, отколкото на подкрепата за разкриването на качествени работни места чрез конкретни мерки, особено за най-засегнатите категории работещи - жените, младите хора, гражданите на трети страни. В докладите и регламентите по Плана за възстановяване въпросите на труда и социалните политики се третират главно в по-общия контекст на зеления и дигиталния преход, без за тях да се определят конкретни цели и показатели. 

Ето защо е нужно синдикатите да противопоставят цялостна алтернатива за успешно справяне с бюджетните дефицити и нарасналите дългове чрез прогресивни, ориентирани към развитието, решения. 

Първият принципен въпрос на такава алтернатива е необходимостта от различна социализация на дълговите задължения чрез прогресивна данъчна реформа, която да обхване структурите и лицата, натрупали колосални богатства през последните години и особено през последните месеци, с оглед да се осигури техния дължим принос за покриване на разходите за преодоляване на последиците от КОВИД-кризата. 

Второ, от изключително значение е да бъде призната 

ключовата преразпределителна роля 

на колективното трудово договаряне за по-справедливо разпределение на бремето за поддържане на балансирани финанси и безкризисно обслужване на дълговете. През последните години бе допуснато огромните доходи в резултат на все по-сложни стойностни вериги да се натрупват на върха, вместо да се разпределят надолу чрез справедливи заплати и добри условия за привлекателен и производителен труд. 

Трето, особено актуално става да се овладеят предизвикателствата на платформената работа и на разнообразните форми на краткосрочна заетост в така наречената гиг-икономика. Наложително е да се признае в пълна степен приносът на човешкия фактор в дигиталната икономика за натрупването на капитал и доход и този принос да бъде справедливо компенсиран. 

Четвърто, мерките и политиките задължително ще трябва да отразят новото признание за приноса на здравните работници - лекари, медицински сестри, санитари, както и на заетите в сферата на социалните грижи и в редица обслужващи сектори и дейности, силно подценявани досега. Същото важи и за рисковите групи заети - жените, младите и хората от маргинализираните общности. 

Пето, наложително е демократичното начало на работното място да бъде признато и прилагано навсякъде в Европа като основен стълб, както на текущата стратегия за възстановяване, така и за формирането на справедливи и солидарни общества, отхвърлящи неравенствата и популизма. Това изисква наличието на силни и широко представителни професионални съюзи, способни да насърчават практиките за участие на работниците в делата на фирмите.

Посочените фундаментални проблеми и предизвикателства са може би от 

двойно по-голямо значение 

за държавите-членки от Централна и Източна Европа. Докато в една първа група от седем държави-членки на Европейския съюз минималната ставка е над 10 евро на час и варира от 12,38 евро в Люксембург до 10,31 евро в Ирландия, то в една трета група от десет централно-източноевропейски държави тази ставка е под 4 евро - от 3,72 евро за Литва до 1,37 евро за България. 

За да стане Планът за възстановяване и устойчивост на Европа повратна точка към справедливи и ориентирани към човека политики е необходима пълна мобилизация на синдикатите и гражданското общество. Добър пример в това отношение е писмото на лидерите на Европейската конфедерация на труда и на двете испански синдикални централи до вицепрезидента на Европейската комисия от 4 юни тази година, с което те остро възразяват срещу намесата на Комисията при изготвянето на националния план за възстановяване и устойчивост на Испания. В случая представителите на Комисията са оказали пряк натиск с цел да отпаднат вече договорените в хода на социалния диалог между социалните партньори мерки за възстановяване на колективното трудово договаряне, орязани през годините на остеритет, така заемайки по недопустим начин страната на работодателите. 

Един добър пример за необходимата синдикална активност, наложителна за да се превърне Планът за възстановяване на Европа от обещаващо начало в необратима и прогресивно развиваща се практика.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ