Повикът на Босфора

Гийом Перие
Le Monde

Те са родени и отрасли в Германия, Франция и Белгия. Но, изправени пред затрудненията да намерят работа и да направят кариера в своята страна, все повече "европейски турци" избират Истанбул.
Веднъж месечно около петдесетина млади хора се събират в популярен бар в центъра на Истанбул. Там се обсъждат последните новини, разменят се визитни картички и предложения за работа. Но на немски. "Немският език е моят майчин език", настоява Емине Шахин, 37-годишна ръководителка на проекти в областта на недвижимите имоти, която организира тези месечни срещи за германските турци, които, като нея, са избрали да се установят край бреговете на Босфора.
"Тази тенденция за завръщане на германските турци към татковината може само да се засилва. Заради кризата в Европа вече няма толкова професионални възможности за младите специалисти с международен профил", отбелязва младата светлоока жена. За сметка на това Турция със своя китайски ръст и динамично общество "предлага повече перспективи", смята родената в Анкара Емине, която обаче е отрасла в Германия, където родителите й емигрирали. Тя се определя като "модел за социална интеграция".
Петдесет години след пристигането на първите гастарбайтери (т.нар. гост работници) през 1961 г., миграционните потоци между Турция и Германия се обръщат. Повече от три милиона турци живеят в Германия. Но през 2009 г. броят на завърналите се в Истанбул (около 40 000 души) вече надвишава броя на новопристигналите (около 30 000). Децата и внуците на анадолските имигранти пътуват обратно. Това явление е в противоречие с фантастичните теории за нахлуването на турски работници в случай на присъединяването на Турция към ЕС.
Според проучване на германския институт "Futureorg" 1/3 от студентите с двойно гражданство в Германия мислят за кариера в Турция. Някои германски фирми вече са разбрали как да се възползват от този потенциал. Турският филиал на "Mercedes-Benz" запазва 30% от ръководните длъжности за германски турци. Държавните институции също отварят вратите си към "евро турците", с надежда да се възползват от двойната им култура. "Турция се развива много бързо и се нуждае от хора като нас", отбелязва Илкер Астарчъ, роден и получил образованието си в Белгия. Отскоро той е назначен за съветник на премиера Реджеп Тайип Ердоган. "Има повече възможности, отколкото в Европа. Чувствах, че е важно да направя нещо за Турция, страната, от която произхождам".
Мнозина европейци от турски произход, които идват от Белгия, Холандия, Австрия или Франция, откликват на повика на Босфора. "Получавам все повече CV-та от млади френски турци, особено от млади жени", казва Хатидже Луис, ръководител на местен клон на френска компания за логистика. За някои турци Истанбул представлява възможност за бягство от семейния натиск. Трета поред от семейство с шест момичета, Хатидже (32 г.) е израснала в Клиши-су-Боа (Сен-Сен-Дени). "Живеехме в тристаен апартамент на 10-ия етаж, където родителите ми използваха детската стая за шивашко ателие. Баща ми произхожда от малко селце и не желаеше дъщерите му да получат образование, но аз бях спасена от учителите си", разказва Хатидже. През 2001 г. тя най-накрая пристига в Истанбул - "единствената дестинация, на която родителите не могат да се противопоставят".
Европейските турци второ и трето поколение често мечтаят да се завърнат към корените си. "Винаги съм мечтала да живея в Истанбул", твърди Пънар Кълъч, която през 2006 г. се мести от Франкфурт, за да работи за турския филиал на "Google". "Чувствам се туркиня, въпреки че съм живяла 25 години в Германия. У дома говорехме на турски, ядяхме турска храна".
Емиграцията към Турция е и търсене на идентичността. Хатидже, която дълго е била "разочарована, че не я възприемат за туркиня в Турция, нито за французойка във Франция", е намерила компромис в Истанбул - "европейски град с ориенталска страна, като нас". "Но безспорно аз съм французойка, въпреки че просто тъкмо съм получила гражданство. Това е нещо, което разбрах, откакто съм в Турция". "Емине, която определя себе си като "германка с турски корени", разказва подобна история: "14 години не знаех към коя култура принадлежа".
Миграцията към Турция се усилва сред високо квалифицираните кадри под 35 г., които намират по-добри възможности, отколкото в Европа. Понякога те са обезкуражени от дискриминацията в европейското общество и дебатите по въпроса за социална интеграция. "Но аз не вярвам, че отрицателният опит или липсата на интеграция са основната причина за завръщането им в Турция", посочва американският професор Сюзън Ротман. А за тези деца на анадолски емигрантски семейства откриването на Истанбул идва "като истински шок", отбелязва Али Коч.

(със съкращения)