29 Март 2020неделя02:34 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Арх. Борислав Борисов:

Повечето остъклени балкони са законни и безопасни

Подготвя се обстановка за мобилизиране на хората да бръкнат в джоба си и да възложат на определени фирми санирането, смята общинският съветник от БСП

/ брой: 41

автор:Деси Велева

visibility 1143

Арх. Борислав Борисов е роден на 28.04.1955 г. в София. Висшето си образование е завършил в Университета по архитектура и строителство във Ваймар, Германия. Доктор архитект. От 2007 г. е  доцент. Има удостоверение за пълна проектантска правоспособност от Камара на архитектите в България, сертификат от Американската агенция за международно развитие за разработване на нормативни документи, удостоверение от Съюза на архитектите в България за принос в архитектурното творчество, удостоверение от Института по публична администрация и европейска интеграция за лектор. Заместник-председател е на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика и член на постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба в Столичния общински съвет.

 Цитат:
"Общината не може да задължи столичани насила да правят нищо"
"Състоянието на жилищните сгради в София изисква обновяването им, но хората трябва да имат стимул"

- Арх. Борисов, защо след 3-4 месеца затишие темата за законността на остъклените балкони отново излезе на дневен ред? Тиражира се намерението на Столичната община да задължи собствениците на апартаменти с остъклени балкони да ги разрушат, ако се възползват от проектите за саниране.
- Вероятно се подготвя обстановка, при която гражданите да се мобилизират и да бръкнат в джоба си, да се обединят и да възложат на определени фирми саниране, ползвайки предимствата на еврофинансирането. Състоянието на сградите в София действително изисква обновяване и ремонтни дейности като смяна на инсталации, подобряване на инсталационни покрития, хидро- и топлоизолация, покривно покритие. Но в жилищните комплекси почти 100% от апартаментите са частна собственост. Те в момента функционират по силата на Закона за управление на етажната собственост и самите собственици имат правото да преценят какво да правят - дали да санират, да оцветяват, да променят нещо в общите части. Тоест общината не може да ги задължи насила да правят нищо, освен ако състоянието не е такова, че да е опасно за живота и здравето на хората.
- Незаконни ли са всъщност закритите тераси, както непрекъснато се тръби?
- За термина незаконност по отношение на остъкляванията аз съм деликатен. Голяма част от тях са напълно законно направени. По време на социализма масово се затваряха балкони и се изискваше от техническите служби на всяка специализирана администрация да се внесат проекти за остъкляване. Аз самият и мои колеги сме правили много такива проекти за панелни сгради. По това време за да може един собственик да апартамент да си закрие терасата, общината изискваше проект за остъкляването на още 7 блока, за да се постигне хармония. А това, че тя не е осъществена, е свързано с липсата на проследяване и контрол. Затова мога да твърдя отговорно, че голяма част от остъкляванията са законни. Освен това те са изградени достатъчно надеждно и не са опасни. Познавайки инструментариума на общината, не мисля, че ще се стигне дотам, инспектори и контрольори да тръгнат и да налагат глоби заради това, че преди 10-20 години някой си е остъклил терасата.
- От общината твърдят, че фасадите на сградите трябва да изглеждат еднакво, говори се за цветова хармония, за поставяне на климатиците в определен ред.
- Преди години бях много чувствителен относно цветовото разнообразие, което се получава при индивидуалните подходи на всеки собственик при ремонтни дейности. Действително се получава една шарения. После започнах да свиквам с нея, а сега я намирам едва ли не за чаровна. Знаем как е например в съвременна Италия. Там има огромно разнообразие във вида на сградите и поддържането им. Така че за външния вид на масовите комплекси съм много по-либерален, отколкото за изгледа по централните булеварди, историческите места, централната градска част. В жилищните квартали  подходът трябва да бъде по-толерантен. Нужно е да се върви по пътя не на силовото прокарване на една или друга догма, а по-скоро да се стимулират самите собственици да пожелаят да подобрят облика на сградите. Единственото, което бих приел в момента от страна на Столичната община, е да се възложат типови проекти за определен брой блокове, секции за обновяване и саниране.
- Как обаче ще се стимулират българите да санират жилищата си?
- В съседни страни като Румъния са се възползвали много удачно от европроектите и са усвоили милиони евро. При тях обаче, доколкото знам, съучастието на общините е много голямо. Едно е 50% от парите да идват от еврофондове, 40% от общините, а 10% на сто да останат за собствениците. Друго е, когато хората плащат почти всичко. Ако се обясни на българите, че ще дадат минимална сума, а от тях се очаква основно консолидация, обединение на усилията, то тогава те няма да имат нищо против. Но когато се говори за суми от 10 000 лева за саниране на двустаен апартамент, не можге да се очаква успех. Истината е, че повечето хора нямат желание да плащат хиляди левове за саниране. Те нямат пари. Възрастните хора едвам си плащат парното, тока и храната, какво остава да правят такива инвестиции. 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ