Поуките от кризата

"След като експертите не предвидиха кризата, нека видим какви са поуките от нея". Това бе репликата, която се чуваше от почти всички страни на залата на Федерацията на научно-техническите съюзи преди два дни, когато Съюзът на икономистите в България бе събрал на разговор учени и специалисти в тази област. Много икономисти са опитвали да "правят" теории за кризите. Сред много хора битува мнението, че кризата е "божие наказание" или пък, че е свързано с движението на небесните тела. Според експерти обаче пазарната икономика е майка на икономическите кризи. Последната такава се усеща доста остро.
Какви са поуките от световната икономическа криза? Според чл.-кор. проф. Иван Ангелов за световната финансово-икономическа криза, започнала отначало в САЩ през лятото на 2007 г. като ипотечна криза и прераснала впоследствие в глобална, има комплекс от причини.
България е между най-изостаналите страни в ЕС. Кризата я завари

силно уязвима на външни шокове

Същевременно страната ни със своята рестриктивна политика се отклонява от политиката на почти всички развити икономики за фискално стимулиране на производството. Според проф. Ангелов у нас има информационно затъмнение. Искам да покажа какво става зад новата информационна завеса, заяви ученият. Според него нашата интелигенция мълчи за поуките от кризата.
Проф. Ангелов извежда няколко поуки от кризата, като за това предлага интересен подход - използвайки думи на световноизвестни учени и държавници, чиито идеи той самият споделя.
- Ролята на държавата. Според проф. Ангелов през последните 100 години няма нито един случай в световната стопанска история, когато, попаднала в що-годе значима криза, икономиката да е излязла от нея без активната роля на държавата. Изводът според професора е, че не е възможно успешно социално-икономическо развитие без активното участие на държавата. Бъдещето е на регулярната пазарна икономика. Така че отговорът на въпроса: "Пазар или държава" е: "И пазар, и държава".
- Нов свят - нов капитализъм? Тук Иван Ангелов предлага да помислим върху следния въпрос: Големите кризи в миналато водеха до оцеляване на обществата. Защо тази криза не доведе до това. На Запад кипи дискусия на тема:

Нов капитализъм или друга нова система?

Остава да се види какво. Според учения България е много бедна, дори консервативна за такива дискусии. У нас господства пълно интелектуално мъртвило по тези проблеми, заяви проф. Ангелов. Според него с малки изключения нашата интелектуална мисъл не вижда нищо хуманно от господстващия сега у нас бандитски капитализъм. Това е много жалко, заключи ученият.
- Новата архитектура на световната финасова система. Тук проф. Ангелов цитира думите на австрийския канцлер Алфред Гузенбауер. "Светът е изправен пред фундаментални промени: глобални причини и икономически реформи или войни и революции". Според професора се работи за нова архитектура, но в силно разводнен вид в сравнение с първоначалните идеи. Сега всички говорят за поуки, но не всички желаят да ги приведат в действие, заяви проф. Ангелов.
- Нова световна резервна валута. Според учения доларът не би могъл повече да изпълнява успешно ролята на резервна валута. Проф. Ангелов цитира бившия главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц, който казва така: "Резервната система, основана на американския долар, е нестабилна и вече остаряла". Очаква се отстлабване на долара. И още по темата, но казано от икономическия консултант към Конгреса на САЩ Нуриел Рубини: "Изоставянето на американския долар като резервна валута ще отнеме много години. Този век ще бъде азиатски или китайски, но ще стане след време". Именно, защото промяната ще отнеме доста време, през преходния период може да се използва

сурогатна валута

- Кризата и световната търговия. По думите на проф. Ангелов страните се въздържат от традиционните открити форми на протекция, но използват нови по-рафинирани иструменти за това. Богатите страни са в по-добра позиция от бедните.
- Световната криза и глобализацията. Според Стиглиц не може да има отворени граници без глобална регулация. По думите на проф. Ангелов кризата потвърди, че световната финасова система е по-интегрирана и взаимнозависима, отколкото всички други предишни кризи.
- Кризата и изборът на ефикасен модел на пазарна икономика в Европа. Кои са сред най-големите проблеми за решаване? Сред тях според проф. Ангелов са разширяване и развитие на общия пазар, преодоляване на изоставането на ЕС в науката и новите технологии, премахване на дискриминацията в земеделието спрямо новите членки и ликвидиране на данъчните убежища.
- Кризата, набъбването и нестабилността на световната финансова система. Според проф. Брадфорд Делонг през последните десетилетия финасовият сектор е станал по-силен от държавите. Затова според Иван Ангелов трябва да се овладее перверзното разширяване на финансовата система и да се засили нейната регулация.
- Краткосрочни и дългосрочни резултати. По думите на проф. Ангелов инвестициите не трябва да се насочват според приятелските кръгове и според личните вкусове на политиците, както е у нас, особено по време на криза. Според него оценките на рейтинговите агенции и на капиталовите пазари, основани на краткосрочни резултати, са се оказали силно подвеждащи. Затова по думите на проф. Ангелов на тяхна база не могат да се трасират стратегически приоритети.
- Кризата и режимът на валутния борд. Според професора най-остър е спадът на стопанската активност, най-високи са дефицитите в търговските баланси и текущите сметки в страните с валутен борд. По думите му у нас

режимът на валутния борд носи повече вреди

отколкото ползи.
- Кризата, инфлацията и дефлацията. Ето какво казва професорът по икономика Нуриел Рубини и което споделя и неговият български колега: "С вече сигурна глобална рецесия дефлацията, а не инфлацията ще стане основна грижа на политиците".
- Кризата и социалната поляризация. Според Иван Ангелов за всяко здравословно пазарно стопанство е характерно и необходимо умерено доходно и имуществено неравенство. Проф. Ангелов заяви, че кризата е засилила социалната поляризация между бедните и богатите страни. Този паралелен процес според него крие опасност от прерастване на икономическата криза в социална, а тя - в политическа. За разлика от миналато при новата по-висока култура и нови комуникации това може да предизвика народни бунтове с участието на милиони хора, каза той и допълни - кризата в арабските страни е може би началото на този процес в световен мащаб.


Блиц

Проф. Д-р Делчо Порязов:

Без да сме излезли от кризата, ще влезем в нова

Изгонихме държавата и даже не я оставихме да бъде нощен пазач на собствеността, казва председателят на УС на Съюза на икономистите в България

- Преди няколко дни финансовият министър представи т.нар. Пакт за финансова стабилност. Управляващите искат фискални мерки да залегнат в Конституцията. Как оценявате това предложение?
- Дянков нарече тази идея програма за финансов стабилитет. По принцип място за такава програма има, но не и в Конституцията. Тя разрешава правни проблеми за един по-дълъг период от време. Какво ще каже финасовият министър през следващата година, ако последва финасова криза и са необходими спешни решения, а имаме записани в Конституцията параметри? Какво ще променя спешно Конституцията ли? Тези параметри имат място в програма на правителството, а не да бъдат закрепостени в Конституцията.
Иначе самите параметри са ни зададени от ЕС. Светът се променя изключително бързо. А колко бързо реагираме ние? Ние не реагираме достатъчно бързо чрез държавата, а Дянков иска това да стане чрез Конституцията. 
- Вървим ли в посока на разрешаване на проблемите, следствие от кризата, или просто се лутаме?
- Това действително е лутане. Защото управляващите ни не познават истинските закономерности на развитието на обществото в рамките на ЕС. Изгонихме, съгласно либералната теория, държавата - даже не я оставихме да бъде нощен пазач на собствеността. Не е възможно икономическо развитие, без да бъде регулирано от съответните държавни структури или структури като ЕС, защото иначе не може да съществува, ще се задъхва в непрекъснати кризи.
- Тогава какво следва?
- Без да сме усетили, че излизаме от кризата, ще влезем в нова криза. Защото новият етап от развитие на икономическите системи не може да бъде регулиран стихийно от пазара, а трябва държавата да го направи. Причината за финасовите кризи според мен е в първичното - икономиката. Финасовите пазари, финасовите институции са един вторичен продукт на онова, което става в производството. Изобщо живеем в интересни времена. Животът ни повече не може да се развива по пътя на стихийната регулация.
- Има една древна китайска поговорка: "Дано да живееш в интересни времена"...
- По-младите сигурно ще доживеят такива времена. Моето поколение вижда и разбира, че рухването на социалистическата система ни подсказва, че трябва да се мисли накъде и как ще върви по-нататък обществето. За съжаление върху това сегашните наши управляващи не мислят. И не знам дали изобщо имат знанията и могат да усетят проблемите, за да вземат адекватните решения.